Данни за научно доказаните промени в Слънчевата система

Промените в Слънчевата система

 

Данните, които са в тази публикация съм извел от книгата на Дейвид Уилкок – „Енергийното поле на Вселената“. Препоръчвам я на всички, които наистина се интересуват от ставащото около нас! Авторът е събрал неимоверно количество научни данни от целия свят и от всички направления на науката, като след това е успял да ги свърже в стройна поредица от заключения.

Статията съм качил и в страницата от блога

Промените в Слънчевата система и Земята

Слънце 

От 1999 година – резки повишения на хелий и тежките частици, излъчвани от Слънцето.

Съобщение на НАСА от 2008 година – “ Повърхностните потоци на Слънцето бележат драстично забавяне.“

2008 година – НАСА – магнитното поле на Слънцето се е свило с 25% през последното десетилетие.

2009 година – НАСА – “ Това е най-тихото Слънце, което сме наблюдавали от близо век насам.“

Меркурий

2008 година – “ Меркурий притежава няколко сигнатури, подсказващи за значителен интензитет на магнитосферата“ – при предишни наблюдения между 1970 и 1980 година такова нещо не е регистрирано.

2009 – Сигнатурите са още по-отчетливи – интензитетът – по-висок.

Венера 

От 1978 до 1983 година, количеството сяра в атмосферата на Венера бележи драстичен спад.

От 1975 до 2001 година общата яркост на Венера се увеличава с 2 500%.

През 1997 година опашката от йонизирана плазма зад Венера е с 60 000% по-дълга спрямо края на седемдесетте години на миналия век.

Януари 2007 година – ново значително повишаване на яркостта.

Юли 2009 година – появява се ярко петно на повърхността.

Земя 

Май 1998 година – НАСА – Създава се трети пръстен. Това са така наречените пояси на Ван Ален, които до този момент са били два. Новия пояс съдържа предимно йонизирани азотни, неонови и кислородни атоми.

1990 – 2000 година – в средните атмосферни слоеве на Земята, над досега съществуващия озонов слой, се създава нов такъв. Процентното увеличение на озона е 5060%.

В горните атмосферни слоеве се образува слой от хидроксилни молекули – OH.

2001 година – силни изригвания на атомен неон, аргон и ксенон, засечени в сиянието на Земята.

Атмосферата на Земята става все по-плътна.

2009 година – НАСА – през последните 35 години около полюсите се наблюдават все повече ярки нощни облаци с много по-силен блясък от преди.

От 1940 година се наблюдава значително затопляне на океаните, включително и на дълбочина под 300 метра.

Увеличава се сеизмичната активност на Земята.

Преди 1998 година е протичал процес на намаляване обиколката при екватора на Земята и увеличаване към полюсите. От тази година процесът се обръща – увеличаване при екватора и свиване при полюсите.

Март 2004 година – за първи път в историята на наблюденията е регистриран ураган в южното полукълбо.

НАСА – „Антарктида се е загряла с 2 до 3 градуса по Целзий за последните 50 години“

“ От 1950 година насам от планетата ни са изчезнали около 600 000 растителни и животински вида, а в настоящия момент над 40 000 се считат за застрашени.“

 

Марс

Между 1970 и 1995 година – образуват се облаци; рязко се понижава прахта в атмосферата; изобилно количество озон.

1997 година – 200% увеличение на плътността на атмосферата.

1999 година – ураган. Такъв не е наблюдаван през предишните 20 години. 300 % по-голям от всички урагани на Марс, наблюдавани до този момент.

2001 година – прашна буря, обхващаща почти цялата планета.

Юпитер и луните му

1979 година – гореща плазма в магнитното поле на планетата. През 1974 година такава не е регистрирана.

Между 1979 и 1995 година количеството на тежките елементи в атмосферата намалява с 10%.

Между 1973 и 1995 година, радиацията, излъчвана от Юпитер се увеличава с около 25%.

2006 година – мощна бюря, съизмерима с тази от началото на наблюденията на планетата и наречена „голямото червено петно“ – още от времето преди да се установи какво в същност представлява то.

2008 година – две нови бури.

Открита плазмена тръба, въртяща се в посока обратна на въртенето на Юпитер с размери по-големи от плазмените тръби, открити при Йо и Европа.

Луната Йо

1995 година – за шестнадесет месеца се образува ярък воал с ширина 300 км.

Между 1973 и 1996 година, йоносферата на Йо се увеличава с 1000%.

Между 1979 и 1998 година – увеличение на температурата на повърхността с 200%.

Пътя на Йо – орбитата му около Юпитер е обгърната от тръбовидна плазмена следа.

Между 1979 и 1995 година йонизираните частици в тръбата се увеличават с 50%, а общата  и плътност – с 200%.

Между 1999 и 2000 година, част от нея с формата на панделка се отделя.

Луната Европа

2003 година – открита нова плътна плазмена тръба и по орбитата на тази луна.

2003 година – увеличаване сиянието спрямо 1998 година.

Луната Ганимед

1979 – 1995 година – увеличаване яркостта на сиянието му с 200%.

Открито магнитно поле – не се очаква луна като Ганимед да има такова според съвременните разбирания.

Сатурн

Между 1981 и 1993 година плазмения облак на Сатурн става по-плътен с 1000%.

1995 година – Регистрират се ярки сияния при полюсите на планетата.

2008 година – НАСА – ново ярко сияние при северния полюс на Сатурн, покриващо огромна област.

Между 1980 и 1996 година облаците при екватора забавят скоростта си с 58%.

2004 година – масирани изригвания на рентгенови лъчи от екваториалната област.

Между 1980 и февруари 2004 година се появяват и след това изчезват тъмни области в пръстените на Сатурн, които учените наричат спици.

2006 година – гигантска буря с огромни по мощност светкавици.

Луната Титан

От 1980 до 2004 година атмосферата и се увеличава с 10 до 15%. По други предишни данни за размера на атмосферата и – с 200%.

В южното полукълбо на тази луна – бързо движещи се ярки облаци.

2008 година – за първи път се наблюдава мощна буря около екватора на Титан.

Уран 

1986 година – мнението на учените за Уран е – „безличен“.

От 1996 година започва появата на ярки облаци.

През 1999 година – НАСА – Вече има мощни бури.

2003 – за първи път в амосферата на Уран се наблюдава въглероден моноксид.

2007 година – „драматични промени в пръстените на Уран“ – увеличение на яркостта; нов пръстен; облак прахови частици, обхващащ системата от пръстени на планетата.

Нептун 

Юни 1994 година – „Голямото тъмно петно“ – образувание в южното полукълбо изчезва.

Март – април 1995 година – НАСА – почти огледален образ на изчезналото петно се появява в северното полукълбо.

1996 до 2002 година – непрекъснато увеличение на яркостта на Нептун. Синята светлина – 3,2% по-ярка. Синята – 5,6%. Инфрачервената – 40%. Отделни региони достигат по-висока яркост до 100%.

Плутон 

1989 – 2002 година – въпреки, че се отдалечава по орбитата си от Слънцето, атмосферното му налягане се е увеличило с 300%.

2000 – 2002 година – Силата на червената светлина се увеличава между 20 и 30%.

Промени в размерите и плътността на азотния лед.

Локалното Междузвездно пространство

1993 година – сонда на НАСА за първи път регистрира йонизиран хелий и изключително мощна ултравиолетова радиация.

2000 година – ЕСА и НАСА – съобщение за устойчиво повишение на плътността и температурата на хелия във външната част на магнитното поле на Слънцето, без да може да се уточни дали това се дължи на локалната междузвездна среда или друго.

2003 година – сонда Одисей отчита 400 до 500 пъти увеличение на космическия прах в междузвездната ни среда, спрямо отчитаното до тогава.

Август 2003 година – резултати от съвместния проект на ЕСА и НАСА – „прах“, започнал през 1990 година чрез сондата Одисей. – В периода 2000 – 2003 година в Слънчевата система е нахлул с 300% повече космически прах, отколкото през цялото десетилетие на деветдесетте години.

2009 година – НАСА – продължаващо увеличение на космическия прах в близост до Слънчевата система.

НАСА – „Слънчевата система преминава през междузвезден облак, който според физиката не би трябвало да съществува… Изхождайки от данните, събрани от Вояджър, можем да говорим за наличие на силно магнитно поле в близост до границата на Слънчевата система. Това поле е с много по-силен интензитет от всичко,допусканото до този момент – между 4 и 5 микрогауса.“

2009 година – Ричард Мелуолд – учен от НАСА – „През 2009 година интензитетът на галактическите космически лъчи извън Слънчевата система се е увеличил с 19% над всичко, което сме наблюдавали през последните 50 години.

Човек 

Доктор Джон Хоукс – генетични доказателства, че днес човешката еволюция се движи около 100 пъти по-бързо отколкото еволюцията за предходните 5000 години. Настъпва трансформация в цели 7% от генетичния ни материал. Ускорението продължава и днес.

Sharing is caring!

Едно мнение по „Данни за научно доказаните промени в Слънчевата система

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.