Историята на свещеното място Мадара

За какво свидетелства скалата

. . . Ако композицията беше изучена и от петролози, а не само от историци и археолози,
това което ще ви покажа сега, щеше да е известно отдавна.
Защото Петрологията е наука, различна от археологията. При нея няма може би.
Камъкът е свидетел на времето.

Като начало искам да кажа, че мястото, наречено Мадарски конник, напълно заслужава да бъде
Символ на България.
. . .Защото неговата история започва много по-назад в хилядолетията.
Това място е почитано още от времето на древните, предшествали траките.
И за тях, и за траките, и за българите местността е била свещена.
Тази история все още съществува върху скалите.
Нужно е само да погледнеш и камъка, а не само конника.

Композицията с конника и надписите е позната на всеки българин с името "Мадарския конник".
От снимката в учебника по история и аз си бях изградил своята представа за него.
Преди десетина години го видях за първи път "на живо".
... И се почувствах излъган.

Тъй като съм човек, който е свикнал не само да задава въпроси, а и да търси отговорите им, се заех да разбера какво провокира това чувство в мен. Намерих отговора - версията за Мадарския конник, която се изучава и господства, не отговаря на истината.
Показва се и се коментира единствено пространството около конника. В действителност композицията е огромна - няколко пъти надвишава това пространство.
Сега ще ви покажа за какво свидетелства самата скала, а вие си решете каква е истината.
. . .
Повърхностите и на най-твърдите скали с времето се "износват" - атмосферата, водата, ледът - всички те бавно и постепеннно отнемат повърхностния слой на скалите. Ръбовете се заоблят, повърхността eрозира. Това носи общото име изветряне.
В разглеждания случай това означава, че всичко от композицията, което е създадено по едно и също време, има едно и също изветряне.
Всичко, което е преправяно или добавяно по-късно във времето, има по-остри ръбове и повърхността, образуваща дадения елемент е по-гладка от тази на по-старите.

Това е част от снимка, която направих на 04.02.2012 г.

Мадарския конник днес

Какво показва изветрянето?

Лъвът е издялан в скалата много по-рано от кучето. Това може да се каже със сигурност,
защото повърхностното изветряне на фигурите говори за голяма разлика във времето.
Ръбовете по фигурата на кучето говорят за същото.
Това, което изобразява око на лъва, също е доста по-ново от цялата му фигура.
Тези остри и малки ръбове, които го образуват (новата снимка) не биха издържали колкото буквите,
които са по-дълбоки.
Смятам, че то е "дооформено" през миналия век.
На старата снимка (долната) не се вижда нищо подобно.
А и целия лъв е претърпял странна трансформация от времето на тази снимка, която не мога да приема, че е от изветряне.

Да погледнем коня.

Разликата в краката на коня

Това са предните му крака. Забелязвате разликата, нали?
Левия и десния нямат нищо общо.
Десният му крак е дооформян доста по-късно във времето от левия.
Тук също виждаме, че цялата задна оформяща крака линия, е с остър ръб.
Вече знаете какво означава това - този ръб е много по-млад от целия кон.

Копито и копие

Това е левия заден крак на коня и пред него - част от копието.
Тук виждаме отново нещо алогично.
Явно е, че част от крака липсва.
До едно място върви форма на крака, подложена дълго на атмосферни въздействия.
И изведнъж се появява нещо като нескопосано копито с остри ръбове.
Това място много по-кратко време е било изложено на атмосферно влияние след направата си.
Да погледнем и ръбовете, оформящи копието, на същото място.
То също е с остър рисунък на ръба, говорещ за много по-късното си създаване.
Ако беше от времето на основната композиция, то то щеше да е с много по-изядени ръбове,
отговарящи на всичко друго от по-старото време.

До тук няколко неща вече говорят за заличаване на нещо, покривало тези места в миналото.
Да видим какво още говори за тази теза.

На тази част има два региона от скалата, на която личат следи от заличаване на нещо съществуващо.
Текстурата на скалата е по-различна от тази на другите места.
Освен това на тези места има малки дупки, каквито на други места липсват.
Единия регион е този:
Следи от обработване

Другият - този:
Следи от обработване

За момента ще се спра на първия показан, защото в него попадат и областите, за които стана въпрос преди малко.

Каква е фактическата обстановка тук?
1. Следи от премахване на нещо съществуващо.
2. Части от фигурата на коня, които са по-нови от цялата фигура.
3. Копие, което е по-ново от основната композиция. Освен това,
то е единственото, което е с вдлъбнат релеф.
Всичко останало е с изпъкнал релеф, включително детайли, които са с дебелината на копието.

Извода е, че на това място, на преден план е съществувал детайл,
който впоследствие е премахнат.

Единствено лъва е на преден план. От изветрянето му е ясно, че той заедно с коня е от най-старите фигури тук.
За да разбера какво евентуално е имало тук, се заравям в
дълбините на времето и старите разбирания, и търся разновидности на лъв с "допълнение" над него.
Всичко, на което попадам са "пазители" с крила.
При различните народи и времена фигурата на ПАЗИТЕЛЯ преминава от крилат грифон до крилат лъв.
Най-близък крилат лъв до този е един съвременен.
Лъв с крила

Рисуването не е от нещата, които ми се отдават, но идеята какво е съществувало на това място става ясна - крила.

При вторият регион няма нищо допълнително, което да помогне за да "изскочи" фигурата.

Има още едно нещо, което можем да установим при такъв вид оглед на композицията.
Ето най-запазените ръбове, които имат еднакво изветряне и следователно са правени най-скоро и по едно и също време:
Промяна на българите

Сега остава да се предположи кога са правени тези промени.

Най-вероятно това е станало по времето на Тервел. Неговият надпис е най-стария в поредицата надписи около конника на български владетели и се намира на най-централна позиция - пред конника.

Да обобщя отново промените:

1. Направа или разширяване на съществуващи отвори за поставяне на греди за площадка при работа.
2. Промяна на композицията до ловна сцена.
- премахване крилата на лъва и поради това - преоформяне на предния десен крак на коня и копитото на задния ляв,
- издълбаване на копие на това място, пронизващо лъва (едно време е бил жив, затова опашката му е нагоре ; ) )
- добавяне на куче - типично за ловна сцена
3. Премахване на рамката на портала, пред който е конника.
4. На нейното място е направен първия надпис - на Тервел. Изветрянето на вдълбаните букви съответства на променените елементи, изброени до тук.

Всичко тук изброено има еднакво остри ръбове и е с еднакво eрозирала повърхност.

Тук споменах за портал, за който не съм говорил до сега.
Ето за какво става въпрос:
Скица надписи

Това е скица от някое незнайно кое поред разчитане на надписите около конника.
В горния десен край на скицата се вижда добре една рамка, която обаче никой от
разчитащите надписите не коментира, но всички я дават на скиците си.
Прекалено видима е, за да я изпуснат. Когато знаеш, че я е имало, можеш да я намериш и днес.

Портал

Преди да ви покажа цялото пространство и да продължа, искам да изясня и нещо за конника.
То е важно, за да обясня защо траките са направили тази композиция.

КОМПОЗИЦИЯТА ДНЕС

Винаги се приема, че човекът седи на коня. Но нека погледнем истината без предубеждение.
Реално върху седлото няма човек. Мозъкът ни ги "сглобява" в едно. ( За особеностите на зрението и мозъка ни съм писал тук: http://fenix.styleglassbg.com/zrenie.html )

КОННИКЪТ

Съпоставяйки двете снимки е очевадно, че конникът от Мадара се вижда над коня от средата на торса нагоре. Също така, тялото му е завъртяно почти пеперпендикулярно на коня. Такава позиция е възможна единствено при слизане от коня или възсядането му. А върху коня има изобразено единствено седло. Без човек върху него.

Нарочно давам отделно коня и конника. Така мозъкът не ни играе номера.

Считам, че това е достатъчно показателно, за да не се говори повече за яздещ конник.

Сега да видим какво е представлявала тази композиция преди промените:

Това са неща, които с доста голяма точност може да се твърди, че са били така преди промените,
разчитайки на знанията за скалата.

На снимки от миналия век се виждат още подробности

Това, което виждам и мога да назова е предна част на лъв с крила (1 червена елипса). Фигурата (2 червена елипса), която е под дебелата рамка е кръг, със символ в себе си, който обаче не мога да определя. И трета фигура (3 жълта елипса), която е повтаряща се - има я и над този лъв, и в десния край на цялостното пространство (следващата снимка). Полукръг с радиални лъчи, с удебеления в краищата им.
Съществуват и множество фигури, които са около основното пространство - по скалата наоколо.
Много търсих из нета за символи, подобни на тях. Събрани на едно място дори два от тях така и не успях да намеря.

Давам увеличени най-важните според мен неща, които са от горните две снимки.

Следващата снимка е най-качествената стара такава, но включва единствено пространството около конника. На нея се вижда нещо подобно на верига (зелено заграждане), с която лъва е вързан. Някакви следи на това място съществуват и на други снимки, но са много трудно забележими.

Смятам, че ако се намерят още стари снимки и се направят проучвания,
може да се достигне и по-назад в историята на това свещено място.
Тъй като засега не желая да навлизам в недоказуеми твърдения, ще ви разкажа една

ПРИКАЗКА ЗА СВЕЩЕНОТО МЯСТО,
КОЕТО БЪЛГАРИТЕ НАРИЧАМЕ МАДАРСКИ КОННИК,
ТРАКИТЕ - ПОРТАЛА НА СЛЪНЦЕТО,
А ЗА ДРЕВНИТЕ Е БИЛО ПРОСТО ЕДНО ПРЕКРАСНО МЯСТО

Преди хиляди години...
    ... Когато хората на Балканския полуостров още живеели спокойно и по света имало място за всички и всичко, на това място имало голяма общност. Мястото било прекрасно. Наблизо има малка река, а и от скалите извирала целогодишно вода.
    Под скалния венец имало няколко населени места. В съзвучие със своите знания, хората приели най-добрите, хармонични и енергийни места в околността за свещени.
    - Мястото, което сега ние наричаме "Голямата пещера".
    - Камъкът на силата, намиращ се наляво от днешния символ на България - Мадарския конник.
    - И самото място, на което се намира конника.

    Тогава естествено него го е нямало. Но какво привлякло вниманието на древните точно към тази скала измежду десетките други подобни? Там няма изявени енергийни полета. Тогава какво?...
    ... Ами - ето това:

Нещо огромно и летящо.

    Дошло времето, в което водата заляла пространството. Не само това, а и на целия Балкански полуостров. Стотици години по нашите земи не е имало живот. От това време навсякъде у нас има само морски отлагания. С времето водата се оттеглила и тези земи отново били населени. От тези, които днес наричаме обобщено тракийски племена. Те станали наследници на древните по тези земи. Естествено, наследили и техните свещени места, тъй като траките били от малкото, сравнително добре запазили древното знание.
    С идването на водата едната страница на историята на това място е затворена. И да е имало още символи и изображения от първичното свещено място, то те са почти невъзвратимо заличени от хилядолетията.
Идва ново време и нова страница в историята на мястото.
    Новите жители тук са траките. Те в огромната си част са конен народ и навсякъде, където са били, оставят своя "подпис" - изображения с участието на коне и конници. Оставят го навсякъде - на глинени плочки, на каменни такива, на съдове, на скали.
    Това станало и тук. Те оставили на това свещено място своя подпис - изображението на конник.
А ето и композицията, която са изобразили на скалата:
    - Конят не тича, а ходи. Конникът е достигнал до място, до което е желал да стигне и го спира. Слиза от коня. Пред тях в обратна посока е крилат лъв - пазител на това място. Той е в спокойна, полулегнала поза. - Дава достъп на този човек до пазения от него портал.
    А ето и какво са казали с тази композиция.

Ние достигнахме знания и умения, които ни позволяват да преминем през

Портала на Слънцето.

И чрез него, или по друга причина, знаещите и можещи траки "изчезнали" от историята.
Дошла новата ера за светилището.
... Заселили се по тези земи българите. Те също като траките били конен народ. Оценили по достойнство коня и конника. Но на крилат лъв и древни символи не им било мястото там. Затова се наложила промяна.
А каква била тя, вие вече знаете.

********************************************************

Ето и картата на скалата във времето

изветряне на фигурите

Светло розово-лилаво - най-старото свещено изображение - древни

Тъмно синьо - над цялата най-стара част - траки

Светло синьо - най-ново обработваното - нови промени по конника и лъва - българи

Тъмно синьото се разпростира далече над изображението на конника, защото докъдето се вижда във височина, по старите снимки има символи (най-много са слънчевите).

На следващата снимка има ограден в жълто регион. Намира се във височина над центъра на най-старата част. Още нещо огромно и с крила, но направено от хората.

Тъй като сме българи, всеки има своята истина.
Това е моята истина за Мадарския конник. Тя е такава, каквато ми я разказа скалата.
А какво мислите вие за показаното - можете да напишете в блога ми ТУК

Линк към страницата, в която съм сложил всички снимки - стари и нови, които съм използвал.
Линк към първоначалната ми страница за Мадарския конник.
Линк към страницата, в която съм дал някои стари следи и символи - така, както се виждат сега.

Много моля,
ако някой притежава стари снимки или картини на това място и ако има желание - да ми ги изпрати на пощата.
Това ще помогне да изясним по-точно истинската история на това древно свещено място.

Към основната страница на сайта

Филип Апостолов
philip.apostolov@gmail.com