Electro-Magnetic Battery

Устройства, които имат интересно, непроучено и необяснено действие и свойства
Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Electro-Magnetic Battery

#1

Мнение от Philip » 08 юли 2016 15:26

Daniel McFarland Cook of Mansfield, Ohio patented an "Electro-Magnetic Battery"
Electro-Magnetic Battery.pdf
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4317
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Electro-Magnetic Battery

#2

Мнение от hyparh » 23 дек 2016 11:29

Ето това е патентът, на който обърнах специално внимание, и с който се занимавам от известно време :)
Даниел Макфарлънд Кук, изобретател от Охайо, който преди близо 150 години създава устройство с проста конструкция, за което твърди, че веднъж стартирано, продължава независимо да произвежда използваемо електричество. Няма подвижни части и износване/изхабяване на материал, няма електролит. Нарича устройството си "Електромагнитна батерия", а патентът си - "Подобрение в индукционните бобини".

Бобините поразително приличат на уголемен вариант на запалителните бобини за ДВГ. Имат феромагнитна (желязо, стомана) сърцевина и две намотки около цилиндричен изолатор - тънка вътрешна с много навивки и дебела външна с по-малко навивки.
Кук нарича тънките бобини първични, а дебелите - вторични. Добре е бобините да бъдат дълги около метър или дори повече и проводникът за една бобина да е около 300 метра или повече за по-добър резултат.
Свързването е изпълнено като двата края на първичната са свързани с тези на вторичната от другия цилиндър, и съответно първичната на втория цилиндър е свързана към вторичната на първия по същия начин.

Според Кук устройството може да бъде изградено както с 2х2, така и с 1х1 намотки, кото посочва първия вариант за по-добър. 2х2 вариантът го нарича изпълнен с "compound helices", а 1х1 със "simple helices".
Сърцевината може да е съставена от един голям плътен железен цилиндър, а като по-добър вариант се посочва използване на множество железни пръчки с колкото се може по-малки диаметри, като така се избягва прегряването и загубите от вихровите токове.
Авторът споменава, че е важно вторичната намотка да е навита върху първичната в същата посока като нея. Това ме навежда на мисълта, че тази разпространена схема, която някой любител е прикачил към патентът на Кук (от постът на Фил), е погрешна, понеже на нея намотките от една сърцевина са навити в различни посоки. В оригиналният патент няма такава схема:
CookPatent.pdf
Смятам, че тази диаграма е правдоподобна:
coock_coils2.JPG
Всъщност от патентът липсва и една важна част, която Кук споменава на няколко места като "main circuit D". Има обозначени места от скицата с буквите A, B и C, но никъде няма D. Из чуждите форуми за изследване на СЕ устройства, дискутират, че това може да се окаже сериозен препъникамък и се водят дебати какво може да представлява тази "основна схема D". Някои смятат, че това е стартиращата схема, която се състои просто от малка бобина (навита около един от цилиндрите), батерия и прекъсвач. Кук действително пише, че това е един от методите за стартиране, но никъде не го свързва със схемата D.
Възможно е в първоначалния вид на патента да е присъствала тази мистериозна схема, но впоследствие да е премахната от някой по някакви причини.

☆☆☆

Аз вече приключих с изработката и резултатът е два еднометрови цилиндъра с тегло към 25кг. всеки. Върху цилиндрите (PVC тръби с диаметър 75мм. и дължина малко над 1м.) са навити по две намотки - първичната е от над 3000 навивки 0,3мм. с нанесени няколко слоя лак, вторична от 265 навивки 2,5кв. изолиран многожилен кабел. Сърцевините са изградени от общо над 3000 стоманени помеднени електрода за аргонно заваряване с дебелина 1,6мм. и дължина от 1м. Идеята за тях ми даде Жоро (с бединитата), понеже той има опит с такива сърцевини и ги ползва за бобините си.

А сега за резултатите... ами все още няма кой знае какви :)) Но опитите продължават :) Засега съм опитал стартиране с прокарване на феритен и неодимав магнит по намотките, бобина от няколко навивки и батерия, както и с честотен генератор (с трите основни вида сигнал). Резултатите са много слаби, примерно като се прекара един нео-магнит, се получават няколко десетки миливолта (интересно е, че мултицета ги засича и като право и като променливо напрежение), които изчезват след спиране движението на магнита или съответно след искрата от батерията/акумулаторчето.

Забелязах, че в покой системата сама си натрупва известно напрежение. Твърде възможно е да се получава някакъв кондензаторен ефект, защото намотка върху намотка може да се разглеждат като двете "плочи" на кондензатор - в случая коаксиален и поточен. Това се подкрепя и от казаното от Кук, че колкото е по-добра изолацията между намотките - толкова по-добре ще работят те (работната среда на кондензаторите е именно диелектрикът).
Все още не съм опитал най-силният възбудител на подобни системи, а именно трептящ кръг с разрядник. Тогава раздвижването на зарядите ще е сериозно и трябва да има резултат, само ще се види дали получената енергия ще е повече от входящата.

Интересно е да се отбележи, че сърцевините формират доста силно магнитно поле около себе си без да е пуснат какъвто и да е ток по бобините. Компасът реагира силно, като разположението на цилиндрите е север-юг. Трябва да пробвам дали ще има промяна при ориентиране изток-запад.

Това, което ме притеснява при тези намотки, е, че сърцевините са отворени и това обикновено води до големи загуби на ценна магнитна субстанция. Принципно затворените сърцевини са в пъти по-ефективни, но пък кой знае - тук може да се цели именно такъв отворен тип система, която не да губи, а точно обратното - да дърпа субстанция от околната среда.

Общо-взето това са основните неща, за момента не се сещам за друго. В следващия пост ще драсна преводи на някои полезни размишления, които срещнах из чуждите форуми.
Ако имате някакви предложения - споделяйте смело :)

ПП. Довечера ще метна някоя снимка на моето устройството.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.

As above, so below.

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4317
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Electro-Magnetic Battery

#3

Мнение от hyparh » 23 дек 2016 11:40

"Размишлявах върху идеята, че една много дълга желязна сърцевина, увита с медна намотка, в най-добрия случай ще бъде един много добър генератор на магнитен поток, като може да се появи лавинен ефект на домейни при определени размери, дори и със слаб стартиращ импулс. Намотките на Кук са били с дължина над 90см. и са работили най-добре със сърцевина, съставена от множество железни пръчки с малък диаметър. С други думи, при наличие на такава дълга магнитна структура, възможно ли е потокът да се увеличи нелинейно до насищане при сравнително слаб стартиращ импулс?"

"Сигурен съм, че има такъв ефект. Ще има забавяне на разпространяването по дължината на сърцевината, и, при осигуряване на достатъчно стръмен стартиращ импулс, това закъснение ще проличи под формата на увеличаващ се магнитен поток. Дългата сърцевина може да се разгледа като един вид преносна линия. Но такава, работеща с магнитно поле. От конвенционална гледна точка, това е преносна линия, имаща импеданс с реактивна характеристика. Използвах класическата теория да покажа, че такава линия, когато е изпълнена като реактивно съпротивление, проявява отрицателно входящо съпротивление, което може да доведе до самоподдържане. Така, че според мен размишленията ти имат почва."

...

"Да, съгласен съм, че навиването на дебела вторична намотка върху тънка първична, е необичайно. Но Wattsup е прав - Кук изрично го казва в патента си. Погледнете предавателят (magnifying transmitter) на Тесла - там виждаме дебела външна около тънка вътрешна намотка, но в този случай външната е първична… така, че в известен смисъл Кук обръща местата на първична и вторична намотки, спрямо тези от предавателя на Тесла.

Обяснението му за това защо използва дебела вторична, е:

"Чрез тази комбинация, първоначалния вторичен ток на първичната спирала, който е много малък в сравнение с крайния вторичен ток на вторичната спирала, предоставя малко съпротивление за крайния вторичен (ток, спирала?), следователно се подсигурява по-бързо действие."

Това ми се струва объркващо, но предполагам е свързано с намаляване съпротивлението до степен, позволяваща максимално нарастване на тока във вторичната намотка."

☆☆☆

Слагам и оригиналните постове, понеже на места има изказвания със специфични термини и не съм сигурен дали съм ги превел достатъчно добре смислово:

I was merely musing on the idea that a very long iron core wound over with copper wire in the most efficient way could be very good generator of flux, and as such there could be a domain avalanche effect at some critical size, even with a small current input. Cook's coils were supposedly over three feet long and worked best with a core of small diameter iron rods. In other words, is it possible with such a long magnetic structure that flux would suddenly non-linearly increase to saturation at some relatively small value of input current?


I am sure there is such an effect. There will be a propagation delay along the core and with a fast enough rise time of the input pulse that delay will be seen in the manner in which the flux rises. The long core can be considered as a form of transmission line. But it is a transmission line working in the magnetic domain. From the classical point of view it is a transmission line having a reactive characteristic impedance. I have used classical theory to show that such a line, when terminated in a reactance, exhibits negative input resistance that can lead to self oscillation. So IMO there is something of substance in your musing.


Yes, I agree, putting the thick secondary wire on the outside of the thin primary wire is unusual. But Wattsup is right, Cook does specify this in the patent. Looking at Tesla magnifying transmitter, you do see a large outside wire around a small inside one, but there the outside coil is the primary...so Cook is in effect reversing the pri and sec of the magnifying transmitter setup.

His explanation for using thick secondary wire is:

By this combination the initial secondary current
of the primary helix being very small in quantity in comparison to the terminal secondary
current of the secondary helix offers but little resistance to the terminal secondary, hence
a quicker action is secured ;

This is confusing to me, but I guess it has something to do with reducing the resistance so that the current can grow maximally in the secondary. I found reference to 'small coil' and 'large coil' secondaries in the lit, so still info gathering about that.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.

As above, so below.

auubau
Мнения: 38
Регистриран: 26 май 2015 21:08

Re: Electro-Magnetic Battery

#4

Мнение от auubau » 23 дек 2016 20:42

Пробва ли двата цилиндъра с намотките да ги ориентираш един спрямо друг така

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4317
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Electro-Magnetic Battery

#5

Мнение от hyparh » 23 дек 2016 21:04

Привет, auubau.
Нещо не схващам какво имаш предвид. Както и да ги въртиш те са си все еднакви и от двете страни. А от гледна точка на магнитното поле, което образуват, са противоположни:
Untitled.png
Моите всичките намотки са дясновъртящи, а на схемичката по-горе в червено и зелено единия комплект са лявовъртящи, а другите - дясно. Фактически в моя случай би трябвало да ги вържа на Х, за да стане свързването като на схемата. Да, ама и на X пак няма почти нищо.
Пропуснах да отбележа, че максималното натрупано от само себе си напрежение, което засякох, беше близо 1V (900 и нещо mV). Мултицета ги отчете в първия миг на докосването на сондите до изводите и веднага след това пада до някаква стойност близка до нула. За периоди от няколко мин. се натрупват към 200-300mV обикновено.

Сега ги щракнах саламите :)) CD-то е за мащаб:
20161223_203858.jpg
20161223_203946.jpg
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.

As above, so below.

auubau
Мнения: 38
Регистриран: 26 май 2015 21:08

Re: Electro-Magnetic Battery

#6

Мнение от auubau » 23 дек 2016 21:37

За разположението на магнитните полюси имах в предвид. Свързването да си отане както си трябва, но да пробваш разположение с разноименни полюси, но те са си така при теб. А пробва ли разположжение с едноменни?
N-------S
N-------S
Малко така на сляпо 2ha давам идеята, но реших да го кажа вместо да си мълча. shy1

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4317
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Electro-Magnetic Battery

#7

Мнение от hyparh » 23 дек 2016 22:05

О да, казвайте, че иначе има шанс да си останат за украшение (или за дъмбели за бицепс) :)) Не съм пробвал да са с едноименните, ще тествам тази вечер или утре да видим.

На мен например много ми хареса този опит на Владимир Димитров (евала, че и той продължава да дълбае в тази област Beer) и може да вържа един от цилиндрите по този начин, като си спазвам първична да е тънката, а вторична дебелата. При него първичната е 0,4мм. 700 навивки, а вторичната 2мм. 70 навивки, само, че ползва феритна сърцевина, вместо феромагнитна. В случая, като постави магнит в близост до ферита и крушката почва да свети по-силно.
Захранващият траф е МОТ + умножител на напрежение = 4kV правотокови импулси през SG-то.
IMG_20161012_150722.jpg
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.

As above, so below.

Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Electro-Magnetic Battery

#8

Мнение от Philip » 24 дек 2016 06:35

Къде мериш?
Веригата D е изходящата.
Сърцевината на двете бобини е мястото, където се стартира процеса и откъдето се тегли тока.
Ненапразно при него тя е с по-голяма дължина и излиза извън бобините.
Всяко пипане по намотките и връзките на бобините спира процеса.
Освен това смятам, че връзките не са горна външна с горна вътрешна, а са
Горна външна1 - долна вътрешна2 и горна вътрешна2 към долна външна1 и аналогично за другата.
:) Hola
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
SPYRO
Мнения: 1152
Регистриран: 22 май 2015 10:48
Местоположение: Пловдив/Белащица

Re: Electro-Magnetic Battery

#9

Мнение от SPYRO » 24 дек 2016 10:12

Помисли за закона ,подковата на Лийдскалнин ,трябва да има реципрочност както при магнитите така и при намотките
Изполват дълги сърцевини за да се поучи изместване на равнината на БЛОХ , оттам следва дисбаланс ,разлика в потенциалите виж съветът на Филип за свърването Up!
http://www.sparkmuseum.com/INDUCT.HTM"

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4317
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Electro-Magnetic Battery

#10

Мнение от hyparh » 24 дек 2016 11:50

Philip написа: Сърцевината на двете бобини е мястото, където се стартира процеса и откъдето се тегли тока.
Точно това ми мина през ума като видях колко големи и тежки станаха накрая. Човек осъзнава колко много потенциална енергия се крие в тази феромагнитна маса, стига да знае как да я изкара.
Според теб колко см. ще е добре да стърчи сърцевината и дали да е само от едната страна или от двете?

Иначе напрежението мерих къде ли не :)) Закачах мултицета всякак с надеждата да засека по-големи стойности. Най-голямо го мернах по следното свързване:
coock_coils2.JPG
Пробвах и варианта, който описваш - него имах предвид под свързване на Х:
X.png
Спиро, мерси за линка, полезен е Beer Идеята за изместване (може би трептене/осцилация?) стената на Блох е интересна. При такава дълга структура тя би трябвало да е също разширена (или по-скоро удебелена, но то се подразбира). Ще опитам горе-долу да я измеря като см. с компаса.
Грубо схематично представяне стената на Блох:
Figure-4-Theoretical-180-o-Bloch-wall-in-a-single-crystal-continuum-It-takes-many.png
Определено трябва да се мисли в стил Лийдскалнин, понеже тук също се очаква безкрайно циркулиране на субстанция, както е при неговия PMH.
Попаднах също на това интригуващо видео специално за устройството на Кук: https://www.youtube.com/watch?v=1bUeARhGJnM
Трябва да го изгледам внимателно, но общо-взето авторът доста подробно е изследвал индукционните бобини от онези времена и споделя, че в такава система трябва да присъства механичен прекъсвач/реле + кондензатор. Според него изходящото напрежение от такива бобини не е просто увеличено като стойност, но и като мощност. Изобретатели като Едуин Грей, Дон Смит и Капанадзе, в основата си използвали същия принцип, но "украсен" и усъвършенстван с повече електроника.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.

As above, so below.

Отговори

Върни се в “Интересни устройства за изследване”