ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

Принципи Взаимозависимости Действие на материално ниво
vaiorana
Мнения: 8
Регистриран: 11 ное 2020 08:43
Местоположение: Plovdiv

ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#1

Мнение от vaiorana » 12 ное 2020 06:55

Предлагам книгата на Рангел Колесин "Природа и пародия." Пишете на лични - по Еконт пращам. Цена 10 лв💥💥💥 Предлагам наслаждение за ума на Човек с природна интелигентност💥 и обсъждане във форума.

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
Статиите са писани през последните 5 – 6 години в отговор на неадекватната реакция на официалните научни институции и списанията по физика и космология в процеса на развитието на науката. Преди около 30 години успях да докажа, че Вселената се разширява с ускорение. Преди около 20 год. това предсказание беше потвърдено експериментално. Преди около 10 год. за това откритие беше присъдена Нобелова награда. Това откритие изключва възможността за линейна интерпретация на закона на Хъбъл и задължава учените да отхвърлят модела на Вселената основан на теорията на „Големия взрив”. От друга страна, „Стандартния модел” на съвременната физика е в противоречие със здравия смисъл, защото налага идеята за въображаем обменен характер на силите на привличане. Това автоматично прави въпросния модел несъстоятелен. Но учените отказват да се съобразяват с тези две категорични доказателства за фалшивата същност на теоретичните основи на съвременните физика и космология и продължават да проповядват представата за една „менте” Природа. Принудих се да разработя нови теоретически основи на тези науки, адекватни с Природата, за да покажа, че тя, Природата е познаваема, устроена е сравнително просто, но постигането на тази простота не е проста работа. Статиите съдържат примес от горчива ирония, като спонтанна реакция при необходимостта от обсъждането на наукообразните, безобразни глупости. Статиите са писани по повод на различни актуални научни събития и в стремежа за пълнота на обясненията неизбежно се получават повтарения на някои елементи – факти, доказателства, опровержения и пр.
Естествено е желанието ми да покажа истинския лик на нашата майка – Природата,- защото съм уверен, че съществуването на фалшивата наука е престъпление срещу човечеството. В переспектива човечеството няма друго упование освен науката! Уверен съм, че учените осъзнават това и преминаха в глуха защита на своите интереси - мълчат академии, мълчат институти, мълчат списания, мълчат и болшинството от познатите ми физици – професионалисти и аматьори. На този фон, инициативата на доцент Ваня Рангелова е повече от трогателна. Опасявам се, че тя може би рискува кариерата си в името на научната истина – жест непознат през последните столетия – защото като правило всички лъжци са жестоки и отмъстителни…
Р. Колесин.

Съдържание на книгата:
Съдържание

ЗА ВЪЗРАСТТА НА ВЕЧНОСТТА И ЗА КРАЯ НА БЕЗКРАЙНОТО………………..6
ТЕОРИЯ ЗА ВСИЧКО……………………………………………………………………….………14
КОЛАЙ И КОЛАЙДЕРИ……………………………………………………………………….….23
НЕРЕШЕНИЯТ ВЪПРОС НА ФИЗИКАТА………………………………………………….30
СИЛИ И БЕЗСИЛИЕ………………………………………………………………………………..35
СТРУКТУРА НА АТОМНОТО ЯДРО………………………………………………………...45
ЛЕГЕНДА ЗА КВАНТОВАТА МЕХАНИКА…………………………………………………51
ВЪЛНОВАТА ФУНКЦИЯ………………………………………………………………………….56
КВАНТИ И КВАНТУВАНЕ………………………………………………………………………..60
ЕЛЕКТРОНЪТ………………………………………………………………………………………….67
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕФИРЪТ……………………………………………………………..75
СИМЕТРИЯТА…………………………………………………………………………………………81
ГРАВИТАЦИЯ И ИНФЛАЦИЯ………………………………………………………………….87
ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА………………………………………………………………………………95
ЗА АЙНЩАЙН И СИНДРОМА НА САМОЗВАНЕЦА……………………………….103
ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ……………………………………………………………………108
ДА ПОСТАВИМ НА МАСАТА ВЪПРОСИТЕ ЗА МАСАТА………………………..113
ОТНОСИТЕЛНОСТ – ПРИНЦИП, ТЕОРИЯ, ФАНТАСМАГОРИЯ……………..117
БEЛИТЕ КАХЪРИ ЗА ЧЕРНИТЕ ДУПКИ………………………………………………….125
ВСЕЛЕНАТА…………………………………………………………………………………………. 132
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ?..........................................................140
ЗАКОНЪТ ЗА ДЕЙСТВИЕ НА МАСИТЕ…………………………………………………..142
РАЗШИРЕНИЕ НА ВСЕЛЕНАТА С УСКОРЕНИЕ………………………………………158
СТИВЪН ХОКИНГ И КОСМОЛОГИЯТА………………………………………………….165
ГРАВИТАЦИЯТА – ЛЕГЕНДИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ………………………………169
ЕНЕРГИЯТА И НЕЙНИТЕ МЕТАМОРФОЗИ……………………………………………182
ИНЕРЦИЯТА…………………………………………………………………………………………196
КОСМИЧЕН ТРИЛЪР…………………………………………………………………………….206
СПИНЪТ НА ЕЛЕКТРОНА – ВЪРТЕНЕ ИЛИ УВЪРТАНЕ………………………….209
ТЪМНАТА МАТЕРИЯ – CHEF-D’OEUVRE ODER SHAME………………………..217
ЕСТЕСТВЕНА ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ…………………...222

vaiorana
Мнения: 8
Регистриран: 11 ное 2020 08:43
Местоположение: Plovdiv

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#2

Мнение от vaiorana » 12 ное 2020 06:57

КОЛАЙ И КОЛАЙДЕРИ - от Рангел Колесин

Вярвам, всички любознателни читатели отдавна са информирани за големия успех на физиката, постигнат със строителството и пуска на огромния адронен колайдер край Женева. Те са чули и са се радвали искрено за триумфа на науката с откриване на божествената частица, както галено се нарича бозонът на Хигс.
И аз също изпитах щура радост, но когато реших да проверя как тази гениална идея е осенила учените-теоретици и се порових в архивите на проектирането и строителството на колайдера изтръпнах. Още в идейния проект, под прикритието на невинно желание да се открие божествената частица, е било ясно, че се проектира варварски обект, способен да унищожи Вселената! Затова е предупреждавал и самият Хокинг. Според него, Божествената частица (Хигс бозонът) притежава потенциал да унищожи Вселената! Как ще стане това? Елементарно: при много високи нива на енергия частицата може да стане метастабилна и да предизвика катастрофален вакуумен разпад, който ще унищожи времето и пространството! Не е ли това супер терористичен акт? Става ясно и ехидството на някои учени у нас: „ Бедна ви е фантазията за това, което ще се случи при пуска на колайдера”!
Аз съм атеист, но признавам че се прекръстих три пъти и за всеки случай плюнах през рамо. Боже мой, какво доживяхме! Не ни стига Хирошима, Нагазаки и Чернобил… Това е престъпление срещу Вселената и виновните трябва да бъдат предадени на Вселенския патриарх – еднствения легитимен собственик на цялата Вселена, (заедно с въпросните икони).
Впрочем, застрашен е бил и самият Бог (къде ще се дене Той ако я няма Вселената?) и вероятно затова е осуетил пъкления план.
Когато дойде времето колайдерът беше пуснат, божията частица беше открита и… нищо не се случи! Учените обясниха този пропуск с незначителна грешка в изчисленията. Вакуумният мехур, който може да изличи Вселената изисква енергетични нива от 100 милиарда Гига- електрон волта (ГеВ), за което е необходим колайдер с диаметър по-голям от диаметъра на Земята. С други думи, дайте пари да го построим, за да се убедите колко сме умни.
Но, спокойно граждани! Това е неграмотен блъф. Отдавна е известно, че между космичните лъчи достигащи Земята има протони, движещи се със скорост много близка до скоростта на светлината (така наречените Oh-mу-god-particles). Те постоянно навлизат в горните слоеве на атмосферата, причинявайки сблъсквания с енергии над 300 милиарда ГеВ . Бъдете уверени, че в огромната Вселена около милиард-милиардите звезди и още около толкова милиарди планети, ежесекундно протичат безброй сблъсквания на частици с колосални енергии и… Вселената все още съществува.
Изводът от казаното до тук е: Учените правят колайдери, но не знаят какво става в тях. Затова реших да напиша тази статия.
Непреходна истина е, че за да направиш нещо е необходимо да знаеш какво представлява то и как се прави.
Повече от очевидно е, че учените нямат реална представа нито за строежа на частиците, нито за същността на материала от който те са направени, нито за същността на масата им (примери за което има достатъчно в този сайт). Работи се слепешката като се търси колаят – турцизъм, означаващ „на работата лекото”. Нали търсенето на колая е основното занимание на българина! Очевидно, водещите световни учените са го заимствали от нас като са го разширили идейно. Не е трудно да се разгадае, че думата „колайдери” означава „намери колай и дери” (пари).
В началото беше светлината. Библията утвърждава, че първите думи които Бог е произнесъл са били: Да бъде светлина! Но защо на един бог му е била необходима светлина? Нали Той е все виждащ- т.е. вижда и на тъмно? Очевидно, от светлината Той е правил частици материя! Тъкмо 4 милиарда години по-късно от тези частици Творецът сътворил учените и им отворил очите за процеса „раждане на двойки”. Години наред учените трошели светлината и се забавлявали с броенето и с римуването на имената на дребните и много нетрайни частички (лептони, мюони, фермиони, мезони, пиони, каони и пр). Когато това им омръзнало, Бог им изпратил Ангел-вестител, преоблечен като принц Луи де Бройл, за да им съобщи благата вест, че не само светлината е електромагнитна вълна, но и че всяко движение на материята в пространството е вълново! Все през тази епоха на надежди, Бог разкрил пред учените тайната на свръх проводимостта и ги научил как се правят колайдери.
Обяснил им, че там, в колайдерите вместо светлина, могат да се трошат електромагнитните вълни на движението (де Бройлевите вълни) и им пожелал приятни забавления. Но на учените скоро им омръзнало и те започнали да капризничат като примадони. Сърдели се главно защото всички частици, които произвеждали уж били материални, а мигновено се разпадали.
Бог търпеливо им обяснил, че материята се състои само от два вида частици – протони и електрони.
Всички останали частици са само трески от материя! Но учените не искали и да чуят. Заловили да строят огромни колайдери, да произведат божи частици, за да построят от тях собствен, послушен бог, който да им събира треските. Очевидно, в учените има много трески за дялане!
Разказаното до тук е голата истина за колайдерите. С алегоричната форма на разказа искам да подчертая, че всичко щеше да бъде смешно, ако не беше тъжно, срамно и… прекалено скъпо. В траншеята под Лозана са заровени 10 милиарда, а немци и китайци се готвят да заравят още повече… И всичко това се върши с едно фанатично заслепение. Толкова години след откриване на ускореното разширение, учените все още не желаят да проумеят същността и строежа на Вселената, строежа и същността на електромагнитните вълни и вълновата същност на материята!
Какво всъщност прави колайдерът? Формалният отговор на науката е известен – там се сблъскват два снопа материални частици и тяхната енергия се превръща (напълно или частично) в нови материални частици. Този формален отговор повдига два неформални въпроса:
1. Според физиката енергията е обобщена количествена мярка за движение и взаимодействие на материята. Как може една мярка да се превръща в материя? Това е все едно да твърдите, че скоростта (като мярка за движение) се превръща в движеща се кола! Тогава, какво всъщност става в колайдера?
2. Разширението на Вселената с ускорение изисква вечна вселена, изградена с вечна материя. Тогава, могат ли да се наричат материя частиците живеещи само едно мигновение? Легендата, че те са били устойчиви в екстремните условия при раждането на Вселената (големият взрив) е нагла лъжа – ПРОСТО ЗАЩОТО ВЕЧНАТА ВСЕЛЕНА НИКОГА НЕ СЕ Е РАЖДАЛА! Всъщност, какво произвежда колайдерът?
Изчерпателният отговор на тези въпроси е: Колайдерът троши дъски (електромагнитните де Бройлеви вълни носещи сблъскващите се протони) и произвежда трески (във вид на елементарни частици, които всъщност са асиметрични електромагнитни вълни). Такива трески са и Хигс –бозоните (божите частици) и ви оставям сами да размишлявате доколко те могат да бъдат угроза за Вселената.
Материалният баланс на процеса на сблъскването на протони в колайдера е следният:
– До сблъсъка – протони, движещи се с висока скорост;
– В момента на сблъсъка – рояк нестабилни, частици, които моментално се разпадат;
– След сблъсъка – същият брой протони плюс електромагнитни вълни. (В някои случаи се получават и двойки неутрино-антинеутрино, които не влияят съществено върху баланса).
Балансът ясно показва, че количеството на материята, изразена като брой на протоните, в процеса на сблъскването не се променя. От къде се появяват електромагнитните вълни в края на процеса? ИЗЛИЗА, ЧЕ ТЕ СА ДОШЛИ ОТ НЕБИТИЕТО! Спрягането на закона за превръщането на енергията от един вид в друг като обяснение е формално, защото законът урежда количествената страна на въпроса. Да, кинетичната енергия на протоните преди сблъсъка е равна на сумарната енергия на вълни и частици след сблъсъка, но какво от това? Същността на енергията като вид мярка по принцип не може да се променя! Въпросът остава: От къде се появяват електромагнитните вълни в края на процеса?
Съвременната физика не признава реалното съществуване на вълните на де Бройл и ги интерпретира като „вероятностни вълни”. Но вероятността е число по малко от единица и дали неговата стойност ще бъде изразена, по някакъв магичен начин, като вълна, това не може да окаже никакво влияние върху същността на процеса в колайдера.
Вероятността може да се използва като количествен показател за отношението на броя на сблъскващите се протони към общия им брой в сноповете и може да има отношение към общия брой на появяващите се частици за единица време, но тя няма никакво отношение към физическата същност на процеса. Вероятността не може да се превръща в електромагнитно излъчване! Дали това е наука или шарлатания – решавате вие.
Ясно е, че докато не се признае реалното съществуване на де Бройлевите вълни, разкриване на същността на процеса в колайдера остава принципно невъзможно. До тогава, според философията на учените, всяка частица – божия или сатанинска – остава заплаха за Вселената.
И все пак, какви процеси протичат в колайдера? СЪЩИТЕ, КОИТО ПРОТИЧАТ И ПРИ РАЖДАНЕТО НА ДВОЙКИ ЧАСТИЦА-АНТИЧАСТИЦА ОТ ЕЛЕКТРОМАГНИТНА ВЪЛНА.
Де Бройлевата вълна, носеща протоните, се образува както и обикновените електромагнитни вълни от осцилацията на два еднакви по интензивност, но различни по знак силови заряди. При сблъскването силовите заряди се раздробяват на части, в които двата противоположни по знак заряди се различават по интензивност. Такива двойки заряди могат да се движат само по криви линии, чийто радиус е обратно-пропорционален на разликата между зарядите. От пулсациите им се образуват кръгови вълни, които могат да бъдат устойчиви само когато дължината на вълната се нанася точно два пъти по дължината на окръжността /условие за стабилност/.
Всички останали кръгови вълни рано или късно се разпадат поради интерференция между отделните части на вълната, което води до резонансни колебания. На условието за стабилност отговарят само протонът и електронът, които образуват материята на Вселената. Всички останали частици са просто трески от материя (или от електромагнитни вълни).
Масата е мярка за импулса, който зарядите обменят с околната среда. Всяка двойка заряди при пулсацията си образува вълна и всяка вълна притежава маса. При симетричните електромагнитни вълни масата е мигновена. При асиметричните /кръгови/ вълни единият заряд доминира и това е условие за съществуване на постоянна маса.
Очевидно идеята на Питер Хигс за съществуване на частица, която създава „масово” поле е заимствана от електро-заредените частици създаващи електрическо поле. Това е в унисон с представите в съвременната физика където всичко е частица –шишарка. Но добре известно е, че електрическото поле изчезва заедно с образуващата го частица. Но Х-бозонът „живее” само 10-23 сек., а полето, което му се приписва е практически вечно. Тук вероятно е заимствана идеята за усмихнатия Чеширски котарак, който изчезва, но усмивката му остава (виж Алиса на Луис Карол).
Но в интерес на истината трябва да отбележим, че идеята на Хигс за това, че частиците се раждат без маса не е лишена от основание. Ако за „раждане” на частиците се приеме момента, в който в колайдера се получат парчета (трески) от двойки по-малки, не еднакви заряди, то тогава частиците се раждат наистина безмасови. Но те получават маса веднага щом започнат самостоятелно да пулсират и обменят импулси с околната среда.
Следователно, за „масово поле” би могъл да претендира Ефирът (или физичният вакуум, ако така сте привикнали). Но той не може да бъде създаден от никоя частица, колкото и божествена да е тя. И все пак, има ли някаква полза за науката от колайдерите? Да, вероятно могат да се намерят някакви закономерности в трошенето на вълните. Фактът, че масите на леките, дълго живеещи частици са кратни на 35 МеВ показва, че такава закономерност съществува. Но рекапитулацията е еднозначна: Язък за милиардите!

vaiorana
Мнения: 8
Регистриран: 11 ное 2020 08:43
Местоположение: Plovdiv

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#3

Мнение от vaiorana » 12 ное 2020 06:59

НЕРЕШЕНИЯТ ВЪПРОС НА ФИЗИКАТА - от Рангел Колесин
Съвременната физика признава официално съществуването на незначителен контингент от нерешени въпроси. За авторитет често пъти се цитира Гинсбург. Теоретиците дори кокетничат с тези въпроси (вижте колко трудни са!) и оправдават своето съществуване с обещание да решат въпросите в кратки срокове. Веднага възниква въпросът: Защо не са ги решили до сега? Могат да се съчиняват различни оправдания, но оправданията не могат да заменят правдата. А правдата гласи: Това не са проблеми на физиката, а са проблеми на физиците и затова броят им може да бъде неограничен. Пиша този материал, за да посъветвам читателя да не губи напразно сили и време в търсене на решения. Нерешените проблеми създадени от съвременните физици са всъщност нерешими по принцип, защото това не са проблеми за опознаване на Природата. И поради това не съществува критерий за адекватност на решението им. Щом не съществува критерий за адекватност, каквото и решение да предложите, то все ще бъде „на високо научно ниво”. Щом физиката е наука за Природата, то физика може да се нарича само онова, което е адекватно с Природата! Всичко останало е от Лукавия! Експерименталната физика, произтичаща от прекия контакт с Природата, е адекватна по принцип и именно тя е създала добрия имидж на физиката като наука. Но интерпретацията на получените в експериментите резултати, което е задача на теоретичната физика, като цяло е крайно незадоволителна. Затова съвременната физика гъмжи от несвързани помежду си „фундаментални” понятия, които в цялост дават неадекватна, фалшива представа за Природата. Да, съвременната физика е пародия на Природата. До кога ще продължава така?
Обобщеният, голям нерешен въпрос на съвременната физика е въпросът за нейната фалшива същност. Това е истински срам за науката и неговото решение е неотложно. С какво трябва да се започне? Преди всичко е необходимо като минимум едно коректно опровержение на основните концепции на съвременната физика. Следва необходимостта от „проглеждане”, т.е. желание да се осъзнае същността и дълбочината на проблема. Ще бъде необходима воля за отхвърляне на фалшивите концепции, за да се стъпи на здрава основа. Необходимо е мъжество за преодоляване на съпротивата на корпоративните интереси. Върху разчистения терен по същество ще бъде необходимо да се изгради нова физика. Предпоставка за „проглеждането” може да бъде анализът на двете фундаментални фалшификации – линейната интерпретация на уравнението на Хъбъл и полевата теория на фундаменталните сили на Природата. Въпреки че подробен анализ вече е публикуван в тази страница /виж статиите „Сили и безсилие” и „Гравитация и имитация”/, поради изключителната им важност ги привеждам в резюме:
1. Всеизвестно е, че съвременната космология (като част от голямата физика) се основава на линейната интерпретация на уравнението на Хъбъл. (Нали възрастта на Вселената се определя от обратната стойност на постоянната на Хъбъл!). Но същевременно всеизвестно е, че Вселената се разширява с ускорение. (Нали за това е дадена Нобелова премия!) Тогава, как е възможно движението в система разширяваща се с ускорение да се описва с уравнение за равномерно движение? Възможно ли е хиляди учени със самочувствие на корифеи на науката, да не забелязват тази въпиюща некоректност? Очевидно не. Следователно линейната интерпретация на уравнението на Хъбъл е абсолютен, преднамерен фалшификат! (Защо е така всеки може да се досети). За всички непредубедени е ясно, че уравнението на Хъбъл е диференциално – просто скоростта трябва да се запише като производна от разстоянието по времето (V = dR/dt = HR). Интегрирането на уравнение с разделящи се променливи също е елементарно и резултатът също е еднозначен – (R = Ro exp(Ht) и V = Vo exp(Ht)) . Интерпретацията на резултата също е еднозначна, но е кошморна за маститите космолози и физици:В началото на разширението Вселената е имала определени, минимални размери (Ro). И размерите, и скоростта на разширение растат с времето по еднакви експоненциални закони. Това е пряко указание за една вечна, циклично развиваща се Вселена, в която се редуват периоди на разширение и свиване. От тук следва, че в началото на разширението не е имало нито голям взрив, нито инфлационен период, нито раждане на материя и асиметрии при раждането, никаква кондензация на газове и пр. измислици. Когато Природата говори сама за себе си, шапки долу, господа учени! Оправдават се думите на английския астроном сър Мартин Рис, казани по повод откриването на ускореното разширение, че „Вселената не е така просто устроена както на нас ни се иска”. Същността и строежът на разширяваща се с ускорение вселена не могат да бъдат разбрани от позицията на познанията на съвременната физика. За да се разбере механизма на ускореното разширение на Вселената е необходимо тотално преразглеждане на концепциите за същността на фундаменталните понятия на физиката: пространство, време, вълни, материя, маса и пр. – т.е. нужно е да се преосмисли и пренапише самата физика! Същевременно трябва да се осъзнае, че съзидателни взривове не могат да съществуват по принцип. В историята на Вселената е имало и ще има много взривове, големи и малки, но всички те са инструменти на растящата ентропия в процеса на раздробяване на материята. Категоричният извод е: Същността на съвременната космология, като част от физиката, е неверна!
2. Всеизвестно е, че до преди столетие във физиката се е водил дебат за начина на предаване на силите – близкодействие или далекодействие? Всички големи учени са взимали страна в дебатите. Декарт, Фарадей, Френел, Максвел и др. са разработвали концепции за близкодействие и са били търде близо до истината. (Разглеждали са пространството около електрическите заряди като продължение на веществото!) Но от другата страна на бариерата е стоял самият Нютон. Старите учени са били достатъчно честни и достойни, за да оставят проблема не решен, рискувайки да бъдат упрекнати в некадърност. За съжаление, за съвременните учени не може да се каже същото. Те са натрапили на физиката едно фалшиво решение на проблема.Това решение е известно като полева теория на силите на Природата. Чрез него се утвърждава, че фундаменталните сили на Природата се предават чрез обмен на частици-вестоносци, наречени бозони. Това е фантастична, преднамерена заблуда. Нима учените не знаят, че силите на привличане по никакъв начин – нито физичен, нито математичен – не могат да бъдат представени като обмен на частици? Обменът на частици, в най-добрия случай, може да се сведе до обмен на импулси и би могъл да претендира (без особени основания) да бъде модел за сили на отблъскване. Но светът е построен върху действието на сили на привличане. Никакъв обмен на импулси – виртуален или действителен – не може да предизвика привличане.
Предвид бурната история и неприятното настояще може да се стигне до извода, че въпросът е нерешим по принцип. Имало е и хора, които са възлагали преноса на силите на провидението. Не, в Природата няма чудеса! Трябва да се следва здравия разум, лекомислено изхвърлен от физиката по време на революцията през миналия век. /Спомнете си проклятията на Зелдовичь по адрес на еснафския здрав разум/. Елементарната логика подсказва, че за да има привличане (с изключение на това при гравитацията), трябва да има скъсяващи се по времето връзки, които да са елементи от привличащите се тела. Проблемът за адекватното описание на силите на привличане е проблем на адекватната структура на материята! В представите на съвременната физика , в структурата на елементарните частици (тихомълком третирани като топчета) не съществуват елементи, които биха могли да играят роля на съкращаващи се връзки, поради което такива частици не могат да бъдат градивни елементи. Светът не е построен по модела утвърден от съвременната физика – шишарки свързани с борова смола! Следователно, стандартният модел е фалшив, а той е основата на съвременната физика.
Могат да се изреждат и други доказателства за фалшивата теоретична основа на физиката, но количеството им е без съществено значение. В науката съществува принцип, който гласи, че за утвърждаване на една теория не са достатъчни много на брой потвърждения, но за нейното отхвърляне е необходимо и достатъчно едно, единствено опровержение. До тук бяха приведени две опровержения.
Това е само първа стъпка към установяване на истината за Природата. Втората стъпка – осъзнаването на действителността – лежи зад пределите на моите възможности. Бих се осмелил да моля читателите за съдействие, но съзнавам, че тук дори и Господ е безсилен…
Самото установяване на истината за Природата е много по-труден и скучен процес. Трябва да се започне с обстоен анализ на условията в началото на ускореното разширение на Вселената и на тази основа да се разкрие физичната същност на всички „фундаментални” елементи: пространство, време, енергия, материя, антиматерия, електромагнитни вълни, полета, елементарни частици, маса, спин и пр., които да са взаимно обвързани и произтичащи от един общ модел на Природата. Напълно възможно е. В определен обем е направено в моите книги и частично е представено в тази страница. Направеното от мене не бива да се тълкува като напълно завършено и като единствено възможно. Има поле за изява на всички желаещи.

vaiorana
Мнения: 8
Регистриран: 11 ное 2020 08:43
Местоположение: Plovdiv

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#4

Мнение от vaiorana » 12 ное 2020 07:00

СТРУКТУРА НА АТОМНОТО ЯДРО - от Рангел Колесин
В епичния поход за овладяване на микрокосмоса, обсадата на крепостта на атомното ядро се оказва най-драматичният епизод. За гарантиране на успеха обсадата се води по модела на обсадата на Троя. Боевете край стените продължава вече второ столетие. Всички херои, започнали обсадата на ядрото отдавна почиват в мир, завещавайки война до победа. Но победата все се отлага по обективни причини – мургави бизнесмени постоянно крадaт медните доспехи на героите; фирмата-доставчик на троянски коне използва дефектни материали… и непрекъснатите жертвоприношения. С времето се навъдили много богове, които поради лошите битови условия на Олимп се преквалифицирали в чиновници и всеки изисква жертвопринасяне на проценти, а процентите са само сто!
Междувременно, докато теоретиците гадаят структурата на ядрото по бобови зърна, техните колеги – експериментатори успяват да установят, че то е изградено от два вида частици (нуклони) – протони(електрозаредени) и неутрони (електронеутрални). „Пълзящите емпирици” (както презрително ги наричат теоретиците) са успели добре да изучат всички свойства на нуклоните и на ядрото, междувременно са успели да разрушат Хирошима и Нагазаки и да построят стотици ядрени електростанции, включително Чернобилската и тази във Фокушима.
В началото, преди около столетие, е било наистина много трудно. Липсвали са обективни данни, липсвали аналози, липсвал опит – липсвали предпоставки, но имало воля и амбиция. Обяснимо е интуитивното сътворяване на фантастични модели на ядрото, които могат да бъдат оправдани само с това, че били първи. Но сто години по-късно да се разчита на интуицията на първите не е добър атестат за последните.
Атомното ядро е апотеоз на Сътворението. Пределно ясно е, че то е построено от частици, свързани с някакви сили. Щом структурата му остава неизвестна след цял век изследвания, очевидно представите на съвременната физика за частиците и силите са неадекватни с Природата! На тази тема е посветена статията – „Сили и безсилие”. Там е показано, че представата за силите на привличане като обмен на частици-бозони, образуващи силови полета е илюзорна! Съвременната физика не знае на какво се дължат силите на привличане и си служи с измама! Неадекватната представа за силите на привличане е довела до погрешни представи за строежа и формата на нуклоните. Затова задачата за строежа на атомното ядро няма да бъде решена докато не се осъзнае и коригира това престъпление.
За мен остава загадка неумението и нежеланието на съвременните учени да следват указанията на Природата. На тях отдавна им е известно, че нуклоните притежават спин. Защо го интерпретират като „присъщо свойство” на нуклона, когато формулата за спина ясно изисква въртеливо движение на маса с колосална скорост? Следователно нуклоните нямат поведение на топчета, а по-скоро приличат на пумпали. Спиновото въртене се игнорира във всички модели на ядрото. Например, съгласно представата на учените, ядрото-топче на хелий-3 се образува по някакъв фантастичен начин от три нуклона-топчета! Но не игра на топчета, а черна магия е нужна, за да може три пумпали-нуклони да се свързват помежду си с неведома страхотна сила и то така, че да запазват индивидуалните си въртения, образувайки при това общ пумпал-ядро със самостоятелно въртене! Защото от механиката е известно, че във всяка тройка зацепени или плътно допрени зъбни колела въртенето се блокира. Но щом като свързването на три пумпали-нуклони в пумпал-ядро е принципно невъзможно, какво ще стане с въртенията на стотици пумпали, стегнати с колосални сили в голям пумпал -ядро? Очевидно, представата на учените за строежа на нуклоните и ядрото е абсурдна.
Всеизвестно е, че нуклоните притежават магнитен момент. Това не е „присъщо свойство”, а е елемент от строежа – за да има магнитен момент е необходима циркулация на заряд по окръжност ! Има експериментални данни, че частиците са подобни на бубина с две намотки. При строежа на ядрото настъпва компенсация на магнитните моменти, така че общият магнитен момент е или нула, или равен на един или няколко момента на нуклони.
Протоните притежават електричен заряд. Съгласно закона на Кулон, при непосредствен контакт между два едноименни заряда, силата на отбъскване се стреми към безкрайност. На какво основание се утвърждава съществуването на „зарядова независимост” на силите за свързване и образуване на двойки протон-протон в ядрото? При сфероидална структура на ядрото екранирането на полетата на вътрешните протони е неизбежно, а е добре известно, че в действителност такова екраниране липсва. И така, ако бъде позволено да префразираме Маркес, състоянието на проблема с ядрената структура може да се характеризира лаконично: „Сто години срамота”.
ИСТИНАТА ЗА СТРОЕЖА НА АТОМНОТО ЯДРО
Анализът на свойствата на ядрата показва недвусмислено, че ядрото е многочастична, високоорганизирана система. Много от важните свойства на ядрата(спин, магнитен момент, заряд и пр.) са получени като алгебрична сума от свойствата на съставящите го нуклони. Следователно случайният принцип на разпределение и на взаимодействие между нуклоните в ядрото трябва да бъде изключен. Ако прибавим и определящата роля на двустранното (двоично) взаимодействие между нуклоните в ядрото, ще получим една солидна предпоставка за разкриване начина на подреждане на нуклоните. Търси се един сравнително прост, но функционален строеж на една многочастична система, в която няма място за многочастично взаимодействие! При строежа на тази система трябва строго да се спазват следните седем заповеди на Природата:
1. Не поставяй два протона един до друг;
2. Дай възможност на електричното поле на протоните да се разпространява безпрепятствено (без екранировка);
3. Дай възможност за безпрепятствено спиново въртене на нуклоните;
4. Между всеки два протона постави неутрони – минимум един, максимум два;
5. Дай възможност за компенсация на спиновете на нуклоните;
6. Дай възможност за компенсация на магнитните моменти на нуклоните;
7. Изключи всякаква възможност за свободно движение на нуклоните в ядрото (предвид колосалните сили на силното взаимодействие).
На пръв поглед изпълнението на тези заповеди на Природата изглежда невъзможно. Но, с повече фантазия и настойчивост, те се оказват изпълними дори и при стереотипа на учените за „топчета, топки и силови полета”.
ШОПСКАТА КОПАНИЦА КАТО ПРАОБРАЗ НА АТОМНОТО ЯДРО
В една древна легенда се говори за древни, праисторически времена, когато съществували различни чудовища. Едно от най-чудноватите чудовища били таралежи с много, много дълги бодли. Те били много нещастни, защото не могли да се доближат един до друг без да си извадят очите. Тогава Майката- Природата се смилила над тях и създала… костенурки. Какво щастие настъпило! Най-после таралежите могли да се доближат на разстояние една костенурка. Таралежте и костенурките се хванали здраво за поясите и заиграли шопска копаница. Играели по строго регламентирани правила. Винаги два таралежа били танцеводи (в двата края на хорото), а във вътрешността – между всеки два таралежа трябвало да има минимум една или максимум две костенурки. Същността на танцуването била в изпълнение на място на предно или задно салто. Танцеводът давал команди: „Дзидзай, Тарльо”! Отговаряли му: „Дзидзам, дзидзам”. Нова команда: „Дясна страна – предно салто! Лява страна – задно салто”! „Дзидзай, Тарльо”! Костенурката до танцевода също подавала команда: „Дясна страна – задно салто! Лява страна – предно салто! Дзидзай, Коце”! Ето това е славната предистория на славната шопска копаница. Връзката на праисторическата копаница със строежа на атомното ядро е повече от очевидна.
Таралежите с много дълги бодли са аналог на протони със сферични електрични полета, а костенурките – съответно на неутроните. Природата затова е създала неутроните, за да служат за екраниране на електричните полета на протоните и за да се осъществява връзка между тях. Това определя и порядъка на подреждането им в структурата на ядрото. Редът на „салтата” отразява спиновата ориентация на протоните и на неутроните, а неизбежната блъсканица в ребрата може да доведе до „скъсване на пояси” и респективно скъсване на ядрото – т. е. спонтанно делене на ядрото. Когато някоя „бавна костенурка” се хване между две играещи костенурки, хорото се разкъсва досущ като ядро на уран-235 в ядрен реактор под действие на бавни неутрони. Такъв начин на подреждане на протони и неутрони е съобразен с всички закони на физиката и лесно обяснява всички свойства на ядрото. Единственият „недостатък” е, че ядрата на тежките елементи ще се получат прекалено дълги.
Известно е, че в доколумбова Америка колелото не е било познато. Да си представим за момент, че група жреци от племето Маи вижда в далечината движещ се влак. Естествено е, те да си помислят, че влакът се движи с крака подобно на стоножка и може да се очаква, че ще устроят симпозиум на тема ”в какъв тип мокасини са обути краката на влака”. Е, добре, моят принос във физиката се състои в откриване на колелото в доколумбовия период на физиката.
Процесите на анихелация и раждане на двойки са пряко указание за родствена връзка между електромагнитни вълни и материя. Тази връзка е била забелязана много отдавна. Мнозина, в това число и големият физик Файнман, са се опитвали да представят материята като вълна, но са се отказвали от идеята, поради естествената невъзможност да се получи сферична частица от плоска вълна. Скъп данък за една интуитивна заблуда! Но от плоската вълна (по-точно полувълна) лесно се получава плоска материална частица. Затова формата на всички материални частици трябва да бъде плоска, шайбообразна. Така че протонът прилича не на таралеж, а на велосипедно колело без капла с много гъсти и дълги спици. Връзката между нуклоните (т.н. силно взаимодействие) се дължи на частична интерференция на материалните вълни. Унищожаване на части на вълните при интерференцията е еквивалентно на намаляване на масата (дефект на масата). Дебелината на плоския нуклон (направен от плоска вълна) вероятно не превишава 10-15 см, поради което дебелината и на най-тежките ядра достига до около 10-13 см, т.е. около експериментално измерваните размери на ядрата. Коаксиалното подреждане на плоски нуклони е единствено възможното подреждане на нуклони в ядрото. Всички свойства на ядрата следват по естествен начин от тази коаксиална структура. Това дава основание с увереност да се твърди, че именно това е естествената структура на атомното ядро. Други алтернативни ядрени структури просто не могат да съществуват и упорството в търсенето им е форма на преднамерена слепота. Подробности за строежа на ядрото могат да се намерят в книгите „Мирозданието” и “Nuclear structure” (на английски език).
Истината за строежа на атомното ядро е следната: Ядрото е построено чрез коаксиално подреждане на нуклоните при спазване на принципа за компенсация на спиновете им. Между всеки два протона има минимум един или максимум два неутрона.

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4317
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#5

Мнение от hyparh » 12 ное 2020 19:59

Привет, vaiorana
Харесаха ми текстовете, има много верни разсъждения :) Само не знам защо им се е хванал на "разширяващата се вселена", понеже има елегантно решение, отхвърлящо това безумно твърдение.

За мен, в същината си всичко е движение и вибрация. При съчетаването на безбройните комбинации от различни типове (и скорости) движение и честоти, може да се проявят всякакви ефекти.
Чистото движение, само по себе си, е етералното. То пронизва всичко материално с невъобразима скорост сякаш го няма. Оттам нататък чрез съпротивляване по подходящ начин на този поток, може да възникнат устойчиви във времето завихряния ("частици"), появяват се трептения/пулсации в етералната среда с различни честоти и възникват всякакъв вид сили и проявления. Всъщност това е механизмът на зараждане и развитие на вселената. Формират се семенца материя, които покълват и растат с времето. Няма експлозии, разширения и подобни деструктивни неща.

Привличането и отблъскването може отлично да се онагледи чрез трептене на две маси (примерно сфери) във флуидна среда. При дадена честота сферите ще се отблъскват, ако пък честотите се изменят по подходящ начин, те ще започнат да се привличат. Съответно този принцип се пренася на микрониво и сме готови с привличането и отблъскването :)
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.

As above, so below.

Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#6

Мнение от Philip » 13 ное 2020 05:17

Сега нямам време да чета, но познавам човекът, който е написал тази книга. Чел съм предишни негови неща и с огромната част от тях съм напълно съгласен. ...Както и той с моите виждания :)
Наблюдавам Анализирам Променям

vaiorana
Мнения: 8
Регистриран: 11 ное 2020 08:43
Местоположение: Plovdiv

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#7

Мнение от vaiorana » 25 яну 2021 15:36

) Само не знам защо им се е хванал на "разширяващата се вселена", понеже има елегантно решение, отхвърлящо това безумно твърдение.


РАЗШИРЯВА СЕ ВСЕЛЕНАТА И ЗЕМЯТА ТОЖЕ....ПОЗДРАВИ

Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#8

Мнение от Philip » 26 яну 2021 06:02

Здравей :)
Не би трябвало да е проблем.
Колко е голям файла?
Наблюдавам Анализирам Променям

vaiorana
Мнения: 8
Регистриран: 11 ное 2020 08:43
Местоположение: Plovdiv

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#9

Мнение от vaiorana » 17 мар 2021 14:31

Природа и Пародия- Рангел Колесин- A5.pdf
Давам книгата на Рангел Колесин "Природа и Пародия"
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

vaiorana
Мнения: 8
Регистриран: 11 ное 2020 08:43
Местоположение: Plovdiv

Re: ПРИРОДА И ПАРОДИЯ

#10

Мнение от vaiorana » 17 мар 2021 14:34

Mirozdanieto на Рангел Колесин.pdf
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Отговори

Върни се в “Енергията на Природата Принципи”