ПЪРВООТКРИВАТЕЛИТЕ Барон фон Райхенбах

Отговори
Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

ПЪРВООТКРИВАТЕЛИТЕ Барон фон Райхенбах

#1

Мнение от Philip » 15 ное 2014 15:37

Това са мои извадки от трудовете на Райхенбах - кратък вариант

Свойства од
- Неприятни реакции - червен и инфрачервен спектър ; виолетовият и ултравиолетовият спектър - усещане за хлад и удоволствие. Приятни усещания в частта от спектъра между виолетово и зелено. Зеленият цвят попада в средата, а от жълтия до червения - неприятни усещания. Спектралната зелена лунна светлина, също както и слънчевата, предизвиквала мускулни спазми.
- най-добри проводници - плътните метали
- на Слънце - стъкло, злато, сребро – провеждат пълния спектър ; цинк – червеникавобели, олово – сиво-сини, калай-матово бял
- на луна – неръждавейка абсорбира най-добре ; мед – червен, зелен; цинк, сребро – бял; калай-син
- вода под Слънце – положителна за човек, през 16 см стъкло – неприятна
- вода под Луна – пристъпи на гадене, повръщане
- полюс на магнит във вода7 северен – ободряваща, стимулираща, южен – неприятна и раздразняваща
- вода в ръка – лява – прилошаване, дясна – енергизиране
- кадмий (бяло, синьо), кобалт (синьо), сребро (бяло), злато (бяло), паладий (синьо), родий (синьо), хром (зелено, жълто), титан (червено, виолетово), арсен (синьо-червено), осмий (червено, сиво), калий (червено, жълто), никел (червено, жълто, зелено), сяра (синьо), селений (синьо, червено), калай (синьо, бяло), мед (червено, зелено)
- Силна од-хладина от сяра, бром, графит, арсен, телурий, йод, селений, фосфор, кислород и манган.
- Силна од-топлина се получавала от злато, платина, калий, живак, калай, кадмий, иридий, желязо, кислород, родий, литий, цинк, осмий, олово, никел, натрий, антимон, кобалт, сребро, титан, мед и паладий.
- запоени мед и цинк - поотделно еманациите на всеки един от елементите. Прикрепените мед и цинк генерирали единствено „медна топлина" и „цинкова хладина".
- Стъклените пръчки, оставени само за няколко секунди под въздействието на позитивни од-елементи или негативни од-елементи, запазвали своя „од-заряд" много по-дълго в сравнение с другите тествани материали.
- Изолатори - хартия (особено многопластова), кожа и дебели тъкани с много нишки
- Райхенбах открил, че може да предизвика отклонения в аурата, като върти бързо образците. В този случай пламъците се разпилявали навън.
- Железни стружки, поставени във вода и разбъркани със стъклена пръчка, произвеждали од-топлина, а в оцет - од-хладина.
- Огън, пламък – студени, хладина
- Желязото и стоманата показали много добра способност да задържат од-ефектите в продължение на цели два часа.
- Ток – положителен полюс – хладина; отрицателен – топлина
- Коприна – прекрасен проводник
- Магнит – северен полюс – синьо – хладно и успокояващо; южен – червено – горещи и дразнещи
- При магнита излизащите червена и синя енергия не се комбинират или отблъскват
- Метални пръти от меко желязо и изправени големи магнити - светещо колело от цветове - зеленикавожълт (север), виолетово-син (изток), червен (юг) и жълт (запад).
- Магнит над меко желязо – синия северен полюс индуцира червено върху близката повърхност и синьо на обратната страна на детайла
- Стъклени лещи, поставени до полюсите, били в състояние да фокусират цветните пламъци! Синият пламък на северния полюс се събирал в стегнат сноп и се фокусирал в простран¬ството зад лещата под формата на ярка бяла светлина насред нищо¬то.
- Сребърно-цинкова батерия – железен диск. При допиране със сребърната страна на батерията – индуцираночервено, при цинковия – синьо
- Прониква през всичко с изключение на изолаторите
- Електромагнити – проява на од ефект със забавяне
- Електромагнит в куха метална сфера – държи се като магнитното поле на Земята
- Од се проявява в електрическите устройства, но само след като те са достигнали пълната си мощност. Забавянето обикновено тридесет секунди, а понякога и повече. Заземени проводници, свързани с големи електростатични машини, продължавали да излъчват од минута и повече след спирането на машините. Отрицателните електростатични заряди създават од-топлина, а положителните - од-хладина. Необходими били няколко часа, за да могат електрически активираните вещества да се освободят от од, дори да са били в продължителен контакт с неутрални тела. Индуцираната от електричеството од като че ли прониквала по-пълно в материята. Индуцирането на од чрез електричество сякаш било резултат на вътрешно търкане, причинено от електростатичната стимулация на метали и изолатори.
- Галваничните батерии създават силна светлина од, движеща се по особен начин по дължината на батерията. Освен това светлината од запазвала въртеливото движение на галваничните прътове, от които се излъчвала
- Острият връх на кристала излъчва синя струя од с дължина около 20 см, която е в непрекъснато движение, изпуска множество искри и във въздуха приема формата на лале. При отчупената основа на кристала се вижда гъст червен и жълт дим. Сините струи - студени, а червено-жълтите - горещи.
- Някои кристали предизвиквали неконтролируеми реакции на „сграбчване" и болезнени „схващания" на пръстите -диамант, антимон, витерит, каситерит, корунд, амфибол, ставролит, меден сулфат, волфрам, слюда и калиев фероцианид.
- Други кристали причинявали конвулсивни и болезнени „свива¬ния на ръцете", но без да привличат пациентите към себе си. Сред тях са каменната сол, кварцът, сфалеритът, кобалтовата бленда и желязната руда.
- Кристалите, предизвикващи най-силни и болезнени гърчове и спазми, са метеоритно желязо, френски кварц, калцит, арагонит, турмалин, берил, селенит, флуоршпат и барит.
- Кристалите без оптична ос (натролит, зеолит, арагонит, подобните на пръчки кристални струпвания, глобуларни кристали и всички кристални маси с нуклеус) не генерирали кристална од-сила, а само излъчвали аморфни токове, каквито се наблюдавали и при другите мине¬рали.
- Поставените върху метални плочи или в големи метални намотки кристали генерирали проникваща през всичко и силно фокусирана од-полярност.
- силата од се увеличава с увеличаването на размерите на кристала
- И най-краткият контакт с върха на кристала бил достатъчен, за да предизвика изключително силен од-ток, който се предавал на мед, цинк, сребро, желязо, лен, коприна, вода и на всички останали материали, тества¬ни от барона и по-рано.
- Калаените плочи като че ли я блокирали донякъде, но не напълно. Органичните материали (дърво, стъкло, кожа и хартия), определени по-рано като од-изолатори, били в състояние да противодействат на кристалната од. Оказало се, че най-добрият изолатор е многопластовата хартия. Многото листа в дебела книга например не се поддавали на зареждане с од, независимо от това колко дълго са били изложени над върха на кристала.
- Коприната и стъклото се оказали по-добри проводници в сравнение с хартията, вълната и дървото.
- Дълготрайното излагане на въздействието на кристала не увеличавало заряда на од в металните предмети, след като се достигал предела на насищането им. Излишъкът от енергията просто се излъчвал в околното пространство.
- Кристал във вода - Кристалните върхове я правели хладна и възкисела на вкус, подобно на северните полюси на магнитите и виолетовия спектър на слънчевата светлина. Основите давали същия неприятен и предизвикващ гадене мирис, какъвто и южните полюси и червеният спектър.
- Английският преводач на Райхенбах, д-р Ашбърнър, изработил няколко забележителни детектори на кристална од с помощта на осем или повече големи планински кварцови кристали, обвити в големи медни намотки, изолирани с коприна. Устройството, поставено в платинено „хранилище", произвежда огромен заряд од с изумителна мощност.
- Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като успял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали когато слънчевата свет¬лина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни ко¬личества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.
- определени части от небето на запад излъчват живителна „хладина" непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад, а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг - топло. В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината - на юг и югоизток. И накрая, непосредствено преди изгрева, най-студено било небето на изток. Най-озадачаващо било аномалното постоянство на слънчевата хладина на запад, внезапното й изчезване и повторно появяване на изток.
- Дърветата също били студени в горните си части и топли при корените си. По-късно подобни факти се появяват в трудовете на Нейтан Стъбълфийлд, който вкопавал специални биметални намотки в корените на дърветата, за да добива енергия.
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Барон фон Райхенбах

#2

Мнение от Philip » 15 ное 2014 15:38

А това е по-дългия вариант, за да се разбере по-добре. Първия си го направих, за да се съобразявам с него, когато правя различни устройства. И двата варианта са извадки са от книгата на Василатос Изгубените открития.

Од характеристики
Слънчева светлина, разложена от стъклена призма –
Червен спектър - Неприятната и дразнеща „жега"
„зловещо клаустрофобично" усещане, но не и мускулни спазми.
Виолетов спектър - Живителната сила била открита във виолетовия спектър. Пациентите се чувствали изпълнени с повече сили и жизненост
виолетова енергия од от слънчевата светлина можела да се запазва в лайденски стъкленици много дълго време. Од е в състояние да прониква и в тъканите на човешкото тяло.
Червените дразнения били потушавани от виолетовите и обратно. Райхенбах дал стойности на отделните части от спектъра - негативна за виолетовата и позитивна за червената.
Слънчевата светлина съдържала предимно негативни стойности, докато при лунната повече били позитивните. Полярностите на од били като хранителни вещества и в зависимост от собствения си недостиг, различните хора предпочитали енергията от различните части на спектъра.
Четвърто, способна е да бъде абсорбирана и да премина¬ва през метални проводници. Пето, не е нито електрическа, нито магнитна. Шесто, тя се излъчва в пространството, когато се разреди в края на проводника. Седмо, след кратко излагане на въздействието й, материята е в състояние да я задържа за продължителни пери-оди. Осмо, тя може да се отразява в огледала.
Од изминава в най-добрия случай около 1, 4 м за една секунда и пълзи по проводника като увивно растение
Од насища материята подобно на течност и се разпространява на нещо като потоци. Наситените обекти „изливали" излишните токове.
Стоманата и определени обеми вода достигали максималния си заряд од за около 10 минути и повече.
Като най-добри проводници на енергията од се очертали плътните метали.
Човек на Слънце излъчва студена од (действаща добре), на сянка – положителна
Слънце върху:
злато и сребро - чисто бели
оловото - сиво-сини пламъци
калаят - матово бели
цинк - червеникавобели
стъкло - ярък и бял пламък
Приятни усещания в частта от спектъра между виолетово и зелено. Зеленият цвят попада в средата, а от жълтия до червения - неприятни усещания. Спектралната зелена лунна светлина, също както и слънчевата, предизвиквала мускулни спазми. Неприятни реакции - червен и инфрачервен спектър ; виолетовият и ултравиолетовият спектър - усещане за хлад и удоволствие
Лунна светлина:
Способност да задържа лунната од имала алпаката, поставена под лъчите на пълната луна.
Медта пораждала червени и зелени пламъци, цинкът и среброто - бели, а калаят - сини.
Вода и од
Изложената на пряка слънчева светлина вода имала „различен вкус" - прохладна и леко възкисела, а оставената под въздействието на филтрирана слънчева светлина(дебел 16 см стъкло) - „топла и горчива". Явно водата също имала свойството да запазва енергията од.
Водните образци, оставени за известно време на лунна светлина, предизвиквали „блудкаво" и противно усещане. Това усещане протичало през цялото тяло и водело до пристъпи на гадене, а понякога и до повръщане. А всъщност точно такива са и симптомите на някои нощни фобии.
Райхенбах се опитал да разбере естеството на прочутата „магнитна вода" на Месмер и за целта сложил в един съд с вода чист постоянен магнит. Резултатът бил истински и продължително осезаем ефект, особено когато пациентите опитали сместа. Усещанията били различни в зависимост от това кой полюс е бил потопен в нея. Северният полюс я правел ободряваща и стимулираща, а южният - неприятна и предизвикваща раздразнение.
Барон Фон Райхенбах измерил „трайността" на заредената с од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в няколко чаши. Светлините од се задържали дълго в образците. Третираната със северния полюс вода оставала тонизиращ стимулант, а тази с южния запазвала неблагоприятното си въздействие. Освен това баронът открил, че од се намира дори в загребаната с шепа вода. Имало стриктно предаване на полярност от ръката на пробата. Водата, активирана с дясната ръка, предизвиквала енергични реакции, а загребаната с лявата водела до прилошаване.

„Одическа таблица на елементите"
кадмий (бяло, синьо), кобалт (синьо), сребро (бяло), злато (бяло), паладий (синьо), родий (синьо), хром (зелено, жълто), титан (червено, виолетово), ар¬сен (синьо-червено), осмий (червено, сиво), калий (червено, жълто), никел (червено, жълто, зелено), сяра (синьо), селений (синьо, черве¬но), калай (синьо, бяло), мед (червено, зелено) и т. н.
Освен това пациентите съобщили, че усещат Силна од-хладина от сяра, бром, графит, арсен, телурий, йод, селений, фосфор, кисло¬род и манган. Силна од-топлина се получавала от злато, платина, калий, живак, калай, кадмий, иридий, желязо, кислород, родий, литий, цинк, осмий, олово, никел, натрий, антимон, кобалт, среб¬ро, титан, мед и паладий.
„Периодична таблица на од"
силно електроположителните елементи (алкалните метали) произвеждат од-топлина, а силно електроотрицателните (халогени) - од-хладина
Блоковете от различни метали (запоени мед и цинк) не предизвиквали смесени усещания у пациентите - те усещали поотделно еманациите на всеки един от елементите. Прикрепените мед и цинк генерирали единствено „медна топлина" и „цинкова хладина".
Стъклените пръчки, оставени само за няколко секунди под въздействието на позитивни од-елементи или негативни од-елементи, запазвали своя „од-заряд" много по-дълго в сравнение с другите тествани материали. Следователно од можела да се предава като бавно движещ се ток през всякакъв проводник.
Имало и някои материали, които не провеждали од - хартия (особено многопластова), кожа и дебели тъкани с много нишки. Од можела да прескача през празнини и бариери, образувайки своя собствена верига направо през материята. Поведението на од не е като това на електричеството - тя не заобикаля и не избягва вътрешността на материалите и геометричните форми, а прониква през повечето от тях.
Райхенбах открил, че може да предизвика отклонения в аурата, като върти бързо образците. В този случай пламъците се разпилявали навън.
Железни стружки, поставени във вода и разбъркани със стъклена пръчка, произвеждали од-топлина, а в оцет - од-хладина.
пламъка на обикновена свещ - од-хладина
Нагорещените в единия край порцеланови и дървени пръчки се усещали от пациентите като „студени". Този забележителен феномен на од-хладина в по принцип силните термоизолатори не се подчинявал на твърдо установените закони на физиката. Дори огънят върху жица, държана за другия край от пациент, се възприемал като „студен".
Когато търкали с плат стъклени пръчки, от краищата им се появявала неземна светлина. Излъчването на топлина и пламъците изчезвали малко след като търкането преставало. Желязото и стоманата показали много добра способност да задържат од-ефектите в продължение на цели два часа.
Баронът направил опит с плат и електрофор - калъп сяра. С този примитивен метод за създаване на статично електричество той открил, че пациентите усещат од-хладина при положително зареждане и топлина - при отрицателно. Освен това баронът забелязал, че светлинните ефекти на наелектризирането протичат независимо от получените от од-ефекти и че двете групи по никакъв начин не си влияят една на друга.
Коприната показала особени и изненадващи качества на проводник, каквито не се наблюдавали при другите платове. Райхенбах внезапно се сетил за причината за успеха на първите изследователи на електричеството, които използвали копринените нишки в качеството им на проводници.
Ярък син пламък, излизащ от северния полюс на магнита, и червен - от южния. Сините пламъци на северния полюс били хладни и успокояващи, а червените на южния - горещи и дразнещи. Разликите били поразителни и много точно съответствали на въздействието на цветовете от слънчевия спектър.
Пламъците, издигащи се над полюсите, не се привличали и не взаимодействали помежду си. Действали независимо един от друг, без да се комбинират или отблъскват. Целият магнит бил покрит с пламъчета, сякаш обхванат от някакъв загадъчен „пожар".
Метални пръти от меко желязо и изправени големи магнити - светещо колело от цветове - зеленикавожълт (север), виолетово-син (изток), червен (юг) и жълт (запад).
Били направени опити с различни форми от меко желязо - плочи, дискове, конуси, цилиндри и сфери. Подложени на въздействието на магнитите, след индукцията те започвали да излъчват од-светлинни ефекти. Ясно се виждали потоци од, минаващи между магнита и желязото - нещо като флуиден обмен на од-лъчение. Синият северен полюс индуцирал червен южен полюс върху повърхността на железните предмети, а на обратната им страна се появявали сини северни пламъци. Повърхностите се покривали с многоцветни трептящи гирлянди от светлини.
Магнитите очевидно фокусирали од, но самата од не предизвиквала магнетизъм. Стъклените лещи, поставени до полюсите, били в състояние да фокусират цветните пламъци! Синият пламък на северния полюс се събирал в стегнат сноп и се фокусирал в пространството зад лещата под формата на ярка бяла светлина насред нищото. Когато отстрани на лещата се поставял бял картон, върху него ясно се виждал конус светлина од. По дължината на оста се откроявали и призматични пръстени, образувани от същинския конус светлина.
В основния фокус баронът забелязал серии резки радиални линии. Този ирис бил резултат от индукция. Фокусираната од като че ли се проектирала навън от големите лещи с някакво ускорение. При попадането си върху картона тя индуцирала нови полярности. Силните магнитни полюси проектирали светлината од върху стените и пода. Пациентите виждали големи петна синя и червена полярна светлина од, появяващи се насред въздуха на няколко метра от по-големите магнити
Баронът закрепил една сребърно-цинкова батерия към окачен на копринена нишка железен диск. При закачането на сребърния терминал моментално се появявало червено оцветяване, а при цинковия - синьо. Когато свързал двата полюса, от диска заструила синьо-червена светлина. Експериментът ясно показвал, че од може да се фокусира от електрическата полярност.
когато магнитните лъчи се прекъсвали от желязна арматура, од-лъчите продължавали направо през преградата и можели да се видят зад нея.
Електромагнитите предизвиквали од-светлинни ефекти, подобни на ефектите от постоянните магнити. Електромагнитите позволявали контролирано наблюдение на „забавянето" на од-ефектите. При включването им били необходими около тридесет секунди, за да се появи од-ефектът и още толкова - за да изчезне след изключването им. Докато електромагнитните ефекти се появявали и изчезвали в мига на завъртането на превключвателя, од-зарядът и разрядът значително изоставал. Освен това од запазвала полярността си, дори когато електромагнитите били „задействани" с променлив ток.
В тъмната стая за наблюдения бил поставен електромагнит в голяма куха сфера, който бил пускан на различни мощности. Баронът наричал сферата terella (малка Земя). Реостатът на електромагнита бил завъртан градус по градус. Пациентите ясно виждали много интензивни цветове, тръгващи от полюсите и продължаващи към екватора. Разноцветните пламъци се виели над глобуса в резки и много ярки проблясъци. Наблюдението показвало, че светлините од в такова голямо количество не прилепват плътно към проводника, а се носят свободно над повърхността му.
Всеки пламък започвал като силен разряд на полюса и продъл¬жавал да се разпространява радиално от него. Цветовете варирали по повърхността при полюса и се насочвали навън в тесни радиални линии - светлинни од-меридиани. Освен това отделни линии събирали од-разрядите в снопове, извиващи се в светещи меандри над повърхността на сферата, примигващи и пулсиращи като мълнии.
Когато поставили силни магнити под стъклени похлупаци и въздухът изпод тях бил изпомпан, светлината од блеснала още по-ярко и с още по-чисти цветове.
Од се проявявала в електрическите устройства, но само след като те са достигнали пълната си мощност. Забавянето било доста голямо - обикновено тридесет секунди, а понякога и повече. Заземени проводници, свързани с големи електростатични машини, продължавали да излъчват светлина од минута и повече след спирането на машините. Отрицателните електростатични заряди създавали од-топлина, а положителните - од-хладина. Необходими били няколко часа, за да могат електрически активираните вещества да се освободят от од, дори да са били в продължителен контакт с неутрални тела. Индуцираната от електричеството од като че ли прониквала по-пълно в материята. Индуцирането на од чрез електричество ся¬каш било резултат на вътрешно търкане, причинено от електростатичната стимулация на метали и изолатори.
Галваничните батерии създавали силна светлина од, движеща се по особен начин по дължината на батерията. Освен това светлината од запазвала въртеливото движение на галваничните прътове, от които се излъчвала
Кристали
Острият връх на кристала излъчвал синя струя од с дължина около 20 см, която била в непрекъснато движение, изпускала множество искри и във въздуха приемала формата на лале. При отчупената основа на крис¬тала се виждал гъст червен и жълт дим.
Цветовите феномени при кристалите били съпроводени и с визу¬ални и физически усещания. Сините струи били студени, а червено-жълтите - горещи.
Някои кристали предизвиквали неконтролируеми реакции на „сграбчване" и болезнени „схващания" на пръстите -диамант, антимон, витерит, каситерит, корунд, амфибол, ставролит, меден сулфат, волфрам, слюда и калиев фероцианид.
Други кристали причинявали конвулсивни и болезнени „свивания на ръцете", но без да привличат пациентите към себе си. Сред тях са каменната сол, кварцът, сфалеритът, кобалтовата бленда и желязната руда. Кристалите, предизвикващи най-силни и болезнени гърчове и спазми, са метеоритно желязо, френски кварц, калцит, арагонит, турмалин, берил, селенит, флуоршпат и барит. Кристалите без оптична ос (натролит, зеолит, арагонит, подобните на пръчки кристални струпвания, глобуларни кристали и всички кристални маси с нуклеус) не генерирали кристална од-сила, а само излъчвали аморфни токове, каквито се наблюдавали и при другите минерали. До ръката на един от пациентите бил доближен кварцов кристал с дебелина около 5 см и дължина около 20 см. Пациентът усетил прохладен и изключително приятен полъх. „Обратното преминаване" от дланта до лакътя било усетено като неприятна топлина.
Кристалните върхове предизвиквали „потрепване" и действали ободряващо, докато основите карали пациентите внезапно да изпаднат в дълбок сън. Кристалната од се оказала изключително мощна сила, способна да въздейства върху нервната система на пациентите и да предизвика физиологични тракции и конвулсии. Телата можели да я съхраняват. Многократните прокарвания на кристали върху тялото на свръхчувствителен (а и на обикновен) човек водели до силни схващания, тъй като при всяко преминаване количеството насъбрала се сила се увеличавало. Подобно нещо не било наблюдавано при опитите с магнити - при тях многократните прокарвания имали същия ефект, както и едно-единствено. Наблюденията в затъмненото помещение показали, че когато се държат за основата, кристалите видимо уголемяват човешката аура.
Райхенбах поръчал от Готхард голям кварцов кристал „с диаметър 20 см... шест странен колос с пирамидални краища... при използването на който срещнах големи трудности". Пациентите не били в състояние да доближат прекрасния планински кристал, без да усетят студения полъх, идващ от острия му връх. Един от тях описал вятъра, „сякаш някой духал през сламка студен въздух към него". В друга серия експерименти кристалът моментално приспивал пациентите на разстояние 13 м! Очевидно силата од се увеличавала с увеличаването на размерите на кристала.
Поставените върху метални плочи или в големи метални намотки кристали генерирали проникваща през всичко и силно фокусирана од-полярност.
Кристалната од била в състояние с лекота да зареди всички намиращи се в контакт с нея предмети с изключение на малък брой органични вещества.
Металите провеждали кристалната од с осезаем „шок", който пациентите различавали лесно. Със способността си да прониква в тялото, кристалната сила показвала естественото си превъзходство в сравнение с всички други източници на од. Тя протичала през проводниците почти моментално! Пренасяната от кристалите од била силна, пронизваща и завършена. Наситените с од метални предмети запазвали зарядите си дълго време и изпускали множество од-пламъци.
Пренасянето на кристалната од засилвало од-излъчването на различните елементи и минерали. Тя представлявала истински од-фокус и прониквала в цялата материя. Мощността на кристалната од надхвърляла тази на всички останали източници. И най-краткият контакт с върха на кристала бил достатъчен, за да предизвика изключително силен од-ток, който се предавал на мед, цинк, сребро, желязо, лен, коприна, вода и на всички останали материали, тествани от барона и по-рано.
Изолирането на кристалната од изглеждало трудно. Калаените плочи като че ли я блокирали донякъде, но не напълно. Органичните материали (дърво, стъкло, кожа и хартия), определени по-рано като од-изолатори, били в състояние да противодействат на кристалната од. Оказало се, че най-добрият изолатор е многопластовата хартия. Многото листа в дебела книга например не се поддавали на зареждане с од, независимо от това колко дълго са били изложени над върха на кристала.
Кристалната од не била в състояние да премине през книга с де¬белина 2,5 см, дори след като тя била неколкократно прокарвана над върха на кристала. Органичната материя блокирала проявите на од. Обикновен картон за карти (композит) трябвало да бъде прекарван многократно над кристала и да се остави дълго време на въздействието му, за да може през него да премине съвсем малко количество од - толкова слаба, че едва се усещала върху дланта на държащия картона пациент. Странно - гигантският планински кристал не бил в състояние да проникне през хартия, а същевременно предизвиквал непробуден сън на разстояние 13 м. Едва докоснатото от върха на кристала дърво предизвиквало внезапен „удар" и спазми.
Кристалната од минавала през дълъг 12 м вълнен конец за съвсем кратко време - резултат на множеството отделни нишки в него. Коприната и стъклото се оказали по-добри проводници в сравнение с хартията, вълната и дървото. Дълготрайното излагане на въздействието на кристала не увеличавало заряда на од в металните предмети, след като се достигал предела на насищането им. Излишъкът от енергията просто се излъчвал в околното пространство. Времето за насищане било измерено за няколко различни метала.
Подобно на магнитите и слънчевата светлина, кристалите също променяли водата. Кристалните върхове я правели хладна и възкисела на вкус, подобно на северните полюси на магнитите и виолетовия спектър на слънчевата светлина. Основите давали същия неприятен и предизвикващ гадене мирис, какъвто и южните полюси и червеният спектър.
След многобройни проучвания било открито, че кристалната сила се разполага най-вече в оптическата ос на кристалите. Онези от тях, които нямали силно изразени оптически оси, не показвали и мощен кристален фокус. Синята светлина од, наблюдавана в затъмнените помещения да излиза от върховете на кристалите, била изпълнена с искри и пламъчета и се издигала нагоре, за да се превърне в бяла светлина. Светлината вътре в кристала била великолепна и се виждала както от пациентите, така и от набралите опит наблюдатели. Тя била изпълнена с движение, искри и подобни на звезди формации, превъзхождащи по наситеност на цветовете и по сила магнитната од.
Английският преводач на Райхенбах, д-р Ашбърнър, изработил няколко забележителни детектори на кристална од с помощта на осем или повече големи планински кварцови кристали, обвити в големи медни намотки, изолирани с коприна. Устройството, поставено в платинено „хранилище", произвежда огромен заряд од с изумителна мощност.
Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като ус¬пял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали когато слънчевата светлина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни ко¬личества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.
Баронът наблюдавал ежедневните пулсации на од от различни физиологични центрове, като си отбелязвал техния естествен цикъл. Той забелязал тясната връзка между физиологичната од с нервните възли. Концентрацията на од била особено висока в слънчевия сплит. Пулсациите на енергията в тялото следвали пулсациите в заобикалящата природа в един забележителен и напълно неподозиран досега ритъм. В най-чувствителните части на тялото имало най-високи концентрации на од - устни, лице, върхове на пръсти, ерогенни зони, стъпала и пръсти на краката. Всяка от тези енергийни части следвали ритъма на соларната од. Любопитното съответствие на биологичната од и слънчевите ритми било особено интригуващо. Силата на од се увеличавала по изгрев слънце и намалявала с настъпването на вечерта.
определени части от небето на запад излъчват живителна „хладина" непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад, а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг - топло. В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината - на юг и югоизток. И накрая, непосредствено преди изгрева, най-студено било небето на изток. Най-озадачаващо било аномалното постоянство на слънчевата хладина на запад, внезапното й изчезване и повторно появяване на изток. Тези од-пулсации в небето дълбоко го озадачавали.
Дори със завързани очи, пациентите безпогрешно откривали магнитния меридиан и север, когато били помолени да открият постоянния източник на студа. Най-приятни усещания предизвиквал Млечният път, а Плеядите очаровали с успокояващото си въздействие. Планетите пораждали странна и неприятна топлина независимо от общия хлад на звездния купол. Райхенбах и пациентите му отбелязали главните од-течения между звездите и от звездите до Земята.
Особено чувствителните пациенти обикаляли през деня полетата и изучавали различните растения около замъка Райзенберг. Повечето от тях били топли в стеблото и студени в цветовете си. След обстойно проучване на голям брой цъфтящи растения станало ясно, че скоростта на растежа им точно съответства на лечебните им свойс-тва. Някои сенникоцветни били топли с изключение на студените централни дискове - обръщане на од-ефектите.
Розите, цветчетата на крушите и ябълките предизвиквали у пациентите дълбок сън. Баронът решил, че срещащото се и в трите вещество флоризин съдържа най-концентрирана од-полярност.
И наистина, някои растения давали точно обратните температурни ефекти заради изработващите се в тях алкалоиди. В тези случаи од-химикалът доминирал над биологичните състояния на од. Високите растения показвали обръщане в полярността на од, която оставала една и съща в отделните им части от корените до върха. Цвят, стебло, листо, плод, корен или грудка - всички те имали различни од-полярности и интензитет в зависимост от отделните видове.
Оформило се едно общо правило за полярността на растителната од - онези части, които растат бавно, били винаги од-отрицателни (студени), а бързорастящите - од-положителни (топли). Ето защо васкуларната (проводящата) система винаги се оказвала най-силно од-положителна, а горната повърхност на листата - од-отрицателна.
Дърветата също били студени в горните си части и топли при корените си. По-късно подобни факти се появяват в трудовете на Нейтан Стъбълфийлд, който вкопавал специални биметални намотки в корените на дърветата, за да добива енергия.
Наблюдавам Анализирам Променям

Отговори

Върни се в “Барон фон Райхенбах”