Първоначално започнах да го гледам с мисълта да стигна до 40 мин. продължителност на наблюдинието, но със средностатистическото човешко ежедневие е трудно да се стигне до такива времена. Лятото е по-лесно заради по-големия ден. Примерно вечер човек като се прибере от работа, слънцето още си грее и има време. В останалата част от годината става много накъсано наблюдението... Аз стигнах до 10-тина мин. и когато мога го гледам, а сега се оказва, че и със слънчевите филтри се поема много голяма енергия, най-вече поради концентрирането на оргона от лещите на бинокъла, което отваря врата за слънчеви зареждания по всяко време денем. Знам, че може да се процедира и с кофа с вода например - ако слънцето е прекалено високо, се наблюдава неговото отражение от водата.
Късогледството общо-взето е променливо

Когато съм добре отпочинал и зареден с енергия се подобрява, при повече умора (примерно около нощните смени) се влошава. Но като цяло присъства предимно нощем, при слабо осветление. За слънцето бях чел, че трябва да се стигне над 10 мин. гледания за положителен ефект за очите.
Днес като гледам какъв ден се очертава, май ще направя пак един слънчев излет

Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.