Дуднялник - Как се изчезват облаци

Къде и какво ни сърби. Темата е за ползване, най-вече, когато ни сърбят езиците
Отговори
Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1938
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Дуднялник - Как се изчезват облаци

#1

Мнение от Спиридон » 09 дек 2014 11:47

В Средния запад се е случвало да се излегна по гръб и да се опитвам да разпръсна облаците. А в главата непрекъснато ми се въртеше: какво ще стане, ако сега дойде някой, който ги умее тези неща, който да ми обясни на какви закони се подчинява моят свят и как да го държа във властта си?

..........

Следобедът беше спокоен… някой и друг случаен пътник. През останалото време се учех да превръщам облаците в пара.
Бил съм инструктор в авиаторска школа и знам, че който се учи, усложнява до немай-къде и най-простите неща; не че и аз съм толкова загубен, но сега също се учех и се мръщех от яд на кълбестите облаци, които трябваше да разсея. За разлика от друг път имах нужда поскоро от теория, отколкото от практика. Шимода се бе излегнал под крилото на самолета ми и се правеше на заспал. Ритнах го лекичко по ръката и той отвори очи.
— Не мога — казах му.
— Ами, не можеш, и таз добра — отговори той и пак затвори очи.
— Опитах, Дон! Тъкмо реша, че съм успял, и облакът пак се образува и набъбва повече и от преди.
Той изпъшка и седна.
— Избери един облак. Ама да е лесен!
Избрах най-големия и най-гнусен облак на около хиляда метра височина — сякаш помпаше бял пушек направо от преизподнята.
— Ей този там, над силоза — посочих аз. — Дето почернява.
Дон ме изгледа, без да каже нищо.
— Защо ме мразиш?
— Тъкмо защото ми харесваш. Дон, искам от теб тези неща — усмихнах му се аз. — Изпитваш нужда от предизвикателства. Но ако предпочиташ, ще ти избера и по-малък.
Той пак въздъхна и се обърна към небето.
— Ще опитам. Та кой, казваш?
Погледнах нагоре и облакът — онова чудовище, понесло милион тона дъжд — изчезна яко дим, на мястото му се появи белезникавосиня дупка.
— Нямаш грешка! — казах спокойно аз.
— Работата си струва… — отвърна ми той. — Не, колкото и да се изкушавам да приема похвалата ти, трябва с ръка на сърце да ти призная: фасулско е.
Посочи ми едно облаче точно над нас.
— Хайде! Твой ред е. Готови! Почни!
Погледнах облачето, то също ми отвърна с поглед. Представих си, че го няма, представих си, че вместо него виждам празно пространство, обсипах го с въображаеми огненогорещи лъчи, помолих го да се появи някъде другаде и бавно-бавно, след една, пет, седем минути то най-сетне се стопи. Другите облаци станаха по-големи, от моето нямаше и следа.
— Не си особено чевръст — каза ми Дон.
— Нали ми е за пръв път! Едва започвам! Захващам се с нещо невъзможно… добре де, немислимо, и единственото, което ти хрумва да ми кажеш, е, че не съм особено чевръст! Бях страхотен и ти го знаеш!
— Странно! Беше толкова привързан към него и ето, въпреки това то се стопи заради теб.
— Привързан ли? И таз добра. Как ли не го пъдех. С кълбовидни мълнии, с лазерни лъчи, с огромна прахосмукачка…
— Отрицателна привързаност, Ричард. Ако наистина искаш да изпъдиш от живота си някой облак, не вдигай толкова шум, просто се отпусни и го прогони от мислите си. Толкоз.


Из "Илюзии" на Ричард Бах
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Как се изчезват облаци

#2

Мнение от Philip » 09 дек 2014 16:49

Чак сега видях, че този откъс е в "Смях и гъдел"
Явно не захапвам идеята :))
...Ами че изчезването и появяването на облаци си е съвсем реална занимавка - забавлявка Qb
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1938
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Re: Как се изчезват облаци

#3

Мнение от Спиридон » 09 дек 2014 16:51

За някои сериозни работи може да се говори само на шега . :)
Иначе се вземат прекалено на сериозно. :)

Ако смяташ, че е по-подходящо да е в друг раздел, моля, премести го.
Аз не можах да му измисля място другаде.

Edit: Всъщност, най-важното е в последната реплика. Другото е само предисловие към нея. :)
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

Отговори

Върни се в “Дуднялник :)”