РОДОПСКИТЕ СКАЛНИ НИШИ

 Допълнение най-отдолу от 10.10.2015г.

Поредно допълнение от 19.10.2017г. (най-отдолу)

                Трапецовидни. Това е първото определение, което изниква като мисъл за всеки, който ги е виждал. Прието е да се смята, че те представляват правилен трапец. Така ли е в действителност? До скоро и аз ги приемах като такива, докато други фактори не ме накараха отново да се вгледам в собствените ми снимки на тези ниши, както и на такива от  „нета”. Истината се оказва по-различна. Дори в една и съща скална група има разлики. Има такива с едни и същи съотношения на страните и ъглите, но с различни размери. Има по-издължени, има и по-скъсени във височина. А има и такива, на които ъглите при основата и съответно при горната линия на трапеца не са симетрични спрямо оста във височина.

Фактически се оказва, че трапецовидните ниши не повтарят една и съща фигура, в която се променя само мащаба, а имат и съществени различия. Убеден съм, че тези различия не са плод на неумело обработване на скалата. Те са действително отражение на променящия се изглед на фигурата, която е първообраза за възпроизвеждане върху скалата.

Небесната ниша Орлови скали Ангел войвода

                Есента на 2008 г. имах невероятния шанс  да видя едно съзвездие в нова светлина. Рано сутрин, на зазоряване в небето остават да се виждат все по-малко звезди. Вече се виждаше и мястото на изгрева на слънцето. … А по-нагоре, по пътя му в небето стоеше един трапец, образуван от четири звезди, обърнат с широката си основа към слънцето. Стоях и не вярвах на очите си. Смятам, че доста добре познавам звездното небе, но до този момент не бях виждал тази фигура. Имаше и още нещо. Това, което виждах, имаше излъчването на Родопските ниши. Само едната звезда от основата на трапеца не беше точно на мястото си. Беше леко изместена от идеалното положение.

   Продължих да наблюдавам тази небесна фигура и в следващите месеци. Светещата точка, която не беше „на мястото си”, постепенно се преместваше към идеалното си разположение и в началото на декември го зае абсолютно точно. Фигурата на небето вече наистина беше идеален, симетричен спрямо височината си трапец  с пропорциите, които вече познавах от няколко години от скалните трапецовидни ниши от Родопите. След още известно време трапецът вече не съществуваше. Подвижната звезда се оказа планетата Сатурн, която при движението си по видимия небосвод беше преминала през дадена негова точка така, че заедно с три звезди от съзвездието Лъв, а именно  Регул, Алгиеба и Денебола (най-ярките звезди от това съзвездие), отвори временно една врата в небето.

                Последва работа по събиране и обработване на всякаква информация.

                Започнах с това, кога и как Сатурн застава на тази позиция в пространството. Оказа се, че през тази позиция на небето преминават повечето от планетите от слънчевата система. Откакто наблюдавам съзвездието Лъв - края ня 2008 година, три планети преминаха през точката и оформиха различни по вид фигури на трапец. Използвам програмата Stellarium. За съжаление тя възпроизвежда недотам точно действителния изглед на звездното небе, поради ограниченото пространство на екрана. Можете да видите действителното положение и съотношения на трите звезди от съзвездието Лъв по всяко време на годината, през което то е добре видимо – от началото на есенните до края на пролетните месеци в годината. Те запазват своето съотношение винаги, като единствената промяна идва от това дали ги наблюдавате по-близо към хоризонта или към зенита.

                 Последователно ще ви покажа това, което наблюдавах аз през годините.

Ето представено чрез програмата това, което видях през 2008 година.(За съжаление, апаратът с който разполагах тогава не успя да направи добра снимка)

Сатурн трапец 07.12.08

През 2009 година вече знаех за какво става въпрос и бях подготвен. Първата картина е от програмата, втората е снимка, направена от Любо Цонев, а третата е моя.

Венера трапец 08.10.09

Венера трапец Любо 08.10.09

Венера трапец Филип 08.10.09

Под Венера, която е най-ярката точка на снимката и в случая се явява оформяща трапеца, се виждат Сатурн и Меркурий като една точка.

А това е януари 2012 година - от програмата и снимки

Марс трапец 13.01.2012

Марс трапец сутринта 12.01.12
Марс трапец вечерта 12.01.12

Следващото най-близко видимо (защото междувременно имаше и други съвпадения, но те се падаха през деня) образуване на трапец е около 22.11.2013 година. Тогава отново Марс ще бъде "в центъра на събитията". Още по-нататък, датата ще е 06.12.15. Планетата - Юпитер.

Марс 22.11.13

                Съзвездието Лъв привлича внимание в нощното небе и с още една особеност, различаваща го от повечето други съзвездия. Всяка година между 14 и 21 ноември от него се изсипва метеоритния поток Леониди. Той представлява опашката на кометата Темпъл – Тътъл, през която преминава при движението по орбитата си Земята. Тя е периодична комета с период около 33 земни години. Когато при поредно нейно преминаване, Земята скоро след това премине през шлейфа и, от съзвездието Лъв се изсипва много силен метеоритен поток, понякога достигащ до хиляди метеорити в час. Това е една гравюра от 1833г, когато потокът е бил много силен:

гравюра 1833 г на Леонидите

А това е снимка на метеоритния поток от 1966г.:

снимка 1966г Леониди

                Сега, след като показах, че този участък от небето е с доста интересни характеристики и привлича вниманието, идва естествения въпрос. Като какво са го възприемали древните по нашите земи, за които знаем, че много внимателно са наблюдавали и познавали звездната сфера?

                Лично за мен отговорът е еднозначен. Като врата към висшите нива. Действаща (отворена – когато е трапец) и недействаща (при липсата на планета, която създава вратата). Освен това всяка година, приблизително по едно и също време от това място, независимо с „врата” или без, от там се е изсипвал звезден дъжд. И за знаещите, и за незнаещите, това място от небето си е било интересно.

                При условие, че начинът на мислене и чувствата ми са правилни дотук, то знаещите от това време (говоря за времето максимум до 2 000 г. пр.н.е.) биха го използвали като символ и начин за връзка с висшите сили. По тази логика приемам, че всеки жрец е имал собствен трапец (собствен път) към силите на висшето. Както всеки друг ритуален предмет или вещ, той не трябва да бъде докосван от други, за да запазва своята сила. Смятам, че именно това е причината старите, истински трапецовидни ниши в Родопите, да съществуват и да бъдат създавани на толкова трудно достъпни места. Предполагам, че всеки един жрец, обучаван в знанията на предците си и достигнал определен етап в обучението си, е правел своята връзка с мястото на проявление на висшите сили чрез неговото точно пресъздаване на земята, като се гарантира, че ръка на простосмъртен няма да може да се докосне до него. Предполагам, че именно поради това на едно и също място (на една и съща скала) има различни по вид трапци (врати). Това са местности, в които са се обучавали "знаещите".

                 Както вече видяхме, всяка планета минава през малко по-различно място и създава трапец (врата) с различна форма. Може би последната появила се „врата” по време на обучението на жреца се е смятала за негова (с всички свойства на планетата, оформила трапеца - врата) и той е възпроизвеждал именно нейния вид.

                 Но има друга възможност, която според мен е по-вероятна. Знаем, че астрологията приема, че всяка планета има свои специфични особености и сили. Сигурен съм, че древните са били напълно наясно с енергиите, които излъчват планетите. Това означава, че в зависимост от това, коя планета завършва трапеца, то той е със свойства, индентични на енергииите на дадената планета. От това пък следва, че познавайки различните фигури на звездния трапец, завършващия обучението си "знаещ" е можел да направи в скалата фигура на трапец с исканите от него енергии, с които да се свързва и използва.

                  Предполагам, че най-силният и с "възможности" трапец е Слънчевият. Всяка година, около 05.09, Слънцето при изгрева си съвпада с точката между звездите, като оформя трапец, а около 10.09, то застава в точката, оформяща трапец, точно в 12 часа на обяд. Предполагам, че не е било особено трудно да се предвиди кога е ставало това, защото движението на звездното небе е постоянно повтарящо се и еднакво променящо се в последователните дни.

Трябва да се отбележи, че при движението си, луната също преминава през тази точка и оформя трапец.

А ето какво ми отговори  Пенчо Маркишки - добър познат, работещ в НАО Рожен, след като му обясних идеята си: 

 

Пенчо Маркишки - част от писмото

...Да се върнем на района около Лъва обаче: 

Тъй като равноденствените точки се местят към запад, то скоро - в писаната човешка история, в очертанията на Лъва не е имало равнодествена точка (есенната още не е стигнала до Лъв). Следователно почваме да следим другата най-близка и възможно по-интересна точка – тази на лятното слънцестоене. Правя аналогия и с това, че в древен Египет именно тя е представлявали интерес, а и до сега разни хора я уважават доста (дъновистите майче, макар че те бъркат датата при техните посрещания на Слънцето по Рилските езера, на Мадара и знам ли още къде). Следващата картинка е на положението на точката на лятното слънцестоене 1009 г. пр.н.е.:

Слънцестоене 1009г пр.н.е.

Забележи, че Полярната звезда е още далеч от небесния полюс, и че т. на лятното слънцестоене е в Рак. Есенната пък е във Везни – преди да дойде в Девица и разбира се много – много преди Лъва. Но ако се върнем още назад, наистина докарваме т. на лятното слънцестоене в Лъв – следващата фиг.:

Слънцестоене Лъв 2009 пр.н.е.

В тази фиг. съм пуснал да се виждат и границите на съзвездията, макар в древността те да не са били значещи/съществуващи изобщо. Т. на лятното слънцестоене е малко западно от Регул, алфа Лъв.

Идват ми сега на идея да търся два интересни момента – кога т. на слънцестоенето е била най-близо до Регул, и кога – в ъгъла на предлаганият от тебе трапец – следващите 2 картинки:

Слънцестоене - Регул

 

Тук за 2344 г пр.н.е. (BC) лятното слънцестоене е ставало до сами Регул, на 13 юли, като логично ректасцензията на тази звезда в тази същата година е 6:00 часа, щото ъгловите (и часови) отстояния между равноденствените точки и тези на двете слънцестоенета са през 90 градуса = 6 часа. Пролетната равн. т. е на 0h (т.е. на небесния „Гринуички-меридиан”), лятното слънцестоене – на 6h (90 градуса), есенната равноденствена – на 12h (180 градуса) и зимното слънцестоене – на 18h (270 градуса) по ректасцензия (демек небесна дължина).

Другият интересен момент е кога т. на лятно слънцестоене е била в ъгъла на твоя трапец – следващата фиг.:

4000г.пр.н.е. Слънцето образува трапеца

Около 4000 г. пр.н.е., около дата 25 юли Слънцето е било близо до ъгъла на трапеца - в лятно слънцестоене. Забележи също, че мериданът на Слънцето в този момент е минавал доста близо до Денебола - бета Лъв, другият ъгъл на трапеца. Тъй като такива моменти обикновено са ключови в древните календари и също – определящи за разни религиозни празници, то може и посочените моменти наистина да са били от някакво значение (аз чак сега видях тези особености). 

Освен това, моментът, когато Слънцето в лятно слънцестоене е било близо до ярката звезда Регул, безспорно е бил забележителен за тогавашните астрономи/жреци, стига да са го разбрали/наблюдавали. Това е могло да бъде нещо като знаменитият хелиакален изгрев на Сириус за египтяните, още повече, че Сириус е била далеч южно от Слънцето при неговият изгрев в началото на египетската нова година (който е бил близо до момента на лятното слънцестоене), Тогава обаче Слънцето и Сириус са били съединени не по общ небесен меридиан, а по линията на източния хоризонт при изгрев за географската ширина на Кайро, докато Регул е оставала зад самото Слънце при слънцестоенето, което е далеч по-идеално съвпадение!

Тъй че трябва да се търсят исторически характерни събития, станали по нашите земи, за времето 2344 г пр.н.е. и също - около 4000 г пр.н.е. за твоята идея с трапеца. Не я знам историята толкоз отдавна и едва ли някой я знае в подробности! Нямали са писменост тогава по нашите земи и нищо не е ясно, камо ли с точност до година. 

Както хелиакалният изгрев на Сириус, така и закриването на Регул от Слънцето не би могло да се наблюдава директно (знаеш, че когато Слънцето изгрява, вече не се виждат никакви звезди, камо ли около него!). Затова за тези моменти може да се съди след измервания – 12 часа преди и след обяд, в датите когато стават подобни съвпадения на Слънцето върху някоя звезда или върху др. особена точка от небето, в полунощ през меридиана над мястото на наблюдеието кулминира точката, противоположна на търсената особена позиция на Слънцето. За сведения - небесният меридиан над мястото на наблюдението е неподвижен спрямо наблюдателя – той минава през точката север на хоризонта, през зенита, през точката юг на хоризонта и долу през надира.

Пример – ако Слънцето е в есенната равнод. точка, то в полунощ на същата дата (с достатъчна точност като време) кулминира пролетната равн.т.

Това е просто за разбиране, но за да се правят такива измервания е нужна ъгломерна техника. Счита се, че египтяните са могли да измерват ъгли по небето с т. нар. „масхети” – примитивни ъгломерни уреди, предшественици на астролаба, с точност 1/10 от градуса, което значи 1/5 от диаметъра на пълната Луна гледана с просто око. Това и наполовина да е вярно – хич не е зле! Ама дали са можели да правят такива фокуси и по нашите земи? Няма сведения!

Разпространено е мнението (което аз НЕ поддържам), че древните са били по-тъпи от нас и едва ли не нищо не са можели да мерят по небето – нали днес си имаме компютри и се мислим за велики, пък нищо че дядовците ни смятат на ум по-бързо от нас...  нищо че са строили пирамиди и др. чудеса, за които сега се чудим как са могли... ние сме най великите сега, пък преди са били само простаци... 

Изникват обаче и др. проблеми:

За да мериш нещо по небето, трябва най-първо да знаеш къде точно е небесният полюс. Сега на около 40 арк-минути от там е Полярната звезда, но тогава, както видя на едната картинка, „полярна” или е нямало, или по-рано за „полярна” е служила звездата Тубан – алфа Дракон. Заради прецесията, „полярните” постоянно идват и бягат от/към полюса. Има и др. по-сложни чалъми за намиране на полюса – например ъглополовящата между точките по хоризонта на изгрев и залез на дадена звезда, минава точно през точката север на хоризонта, а линията, съединяваща 2 диаметрално противоположни на полюса звезди, в даден момент от денонощието показва височината на полюса над северния хоризонт (демек когато тази линия застане хоризонтално), но трябва да се засекат и двете неща, за да кажеш „хей там е полюса”! Аз лично съм юстирал часовата ос на един от нашите телескпи на Рожен към полюса – знаеш ли колко пипкава работа е и колко често се поменава мамата докато се оправиш с винтовете за ъглите? Хем мериш по ъглови скали с нониуси, ами тогаз – нямали са скали!

И още нещо – трябва древните наблюдатели да са знаели що е то небесен меридиан, било то неподвижният над главата на наблюдателя (този, който е вертикална проекция върху небето на географския меридиан, на който си стъпал), или пък що е то меридиан на небесен обект – на звезда, Слънце, планета... трябва да се знае още що е то небесен екватор – прекцията на земния върху небето, ама за това е трябвало поне да се предполага че Земята е кълбо...  незнам, множко стават нужните знания тука!

              Това беше мнението, което Маркишки ми върна, когато го помолих за помощ.
              Винаги съм се питал, защо сега се смята, че да се проследява и предвижда движението на звездите и планетите е било невъзможна задача за древните. Достатъчно е наблюдение даже само около петдесет години, за да се разбере логиката на движение (цикълът на повторение) за всеки небесен обект.
              А сега да продължа по-нататък с моето виждане за нишите.Смятам, че с течение на времето и постепенната урбанизация на населението, този вид знание постепенно е оставал във все по-затворен и малък кръг „посветени”. Приближавайки до сегашната епоха (новата ера) все по-малко хора са знаели за какво точно служат тези ниши. Все още може би се е помнело, че тази фигура е била връзката с висшите сили на тяхната култура. Това е довело до нова интерпретация на вратата, вкопана в скалата. А именно – връзка на мъртвите с техните богове. Тогава се появяват и ниско разположените и лесно достъпни скални трапецовидни изсичания – примерно като тези на Глухите камъни и с. Ангел Войвода(тук има и от двата вида) . Смятам, че всички ще се съгласите, че те са различни като местоположение върху скалите и като вид. Това вече са били „гробници” с надежда за свързване с отвъдното. (Евентуално може и действително да са слагали урна с праха на мъртвия в тази „гробница”)

Тези ми чувства и мисли за ролята на трапеца се подкрепят и от факта, че рамките на най-вътрешните врати на по-отдалечените от нас във времето тракийски храмове са направени отново трапецовидни. Рамките на вратите на тези съоръжения представляват неправилен трапец, също като образуващите се в небето. Това, че всичките стари храмове-гробници повтарят едно и също разположение, говори само за едно. Знанието вече е почти загубено, но задължително се следва схема, която гарантира успешната връзка с висшите светове. Интересното е, че по този начин са направени най-често вратите на най-вътрешната камера и на мястото за дарове, намиращо се преди нея. Особено ясно това се вижда в „Тракийската царска гробница” до Свещари. (За съжаление снимането там е абсолютно забранено, а не мога да намеря и в нета снимки на това, за което говоря.) В помещението за даровете и при рамката на вратата, и при допълнителния отвор от левите страни на левите им колони, има допълнителен каменен клин, даващ необходимия ъгъл на лявата колона.

Вижте вътрешната врата

За това място говоря

 

На повечето други места този ъгъл е постигнат при самия строеж чрез все по-широки камъни във височина, оформящи  необходимия ъгъл. Има и някои храмове-гробници, при които още входния коридор е направен с това неправилно трапецовидно сечение.

Голяма косматка

                След още някакъв период от време знанието явно е тотално изгубено и последните във времето храмово-гробни съоръжения са с абсолютно прави колони при вратите (което е много по-лесно за направа при работа с каменни блокове).

 Смятах да пиша и за това, как древните са виждали това съзвездие, но в нета има предостатъчно за това Най-концентрирано е на този линк:
http://catbg.net/divi/index.php?sta=64&catid=10

Ако искате да коментирате написаното, можете да го направите в блога ми

Допълнение от 10.10.2015 г.

 Тази година ще има три преминавания на планети през точката, която образува трапеца - врата.
Това е снимка на екрана на програмата Стелариум, на която са дадени орбитите на планетите:
orbiti planeti 

На 30 - 31.10.2015г. Марс "отваря" вратата трапец
Mars door

На 01 - 02.11.2015г. Венера застава в позицията, оформяща трапеца
Venus door

Последен през тази година през позицията, оформяща трапеца - врата преминава Юпитер - 07 - 08 - 09.12. 2015г.
Jupiter door
Допълнение 19.10.2017г.
Този месец имаше две преминавания на планети през мястото до съзвездие Лъв, при което се оформя трапеца, който считам, че е първообраза на трапецовидните скални ниши.
За съжаление съзвездието рано сутрин е ниско над хоризонта, а при мен има склон, който пречи на видимостта, така че нямам снимки, давам единствено графика от програмата Стелариум.
Първо, на 08.10 премина Венера
Трапец Венера

След това, на 10.10 през точката премина и Марс

Трапец Марс

Всяка от конфигурациите има своето влияние.

Ще съм благодарен на всеки, който има желание и снима нощното небе в съзвездието Лъв, и ми изпрати снимки на адрес philip123@abv.bg
Поради локална облачност не успях да снимам последните две оформяния на трапец - врата.
Благодаря предварително на всеки отзовал се : )

Към основната страница на сайта

Филип Апостолов

philip.apostolov@gmail.com