Нормално активните области на слънцето са разположени в две редици. Една в южното и една в северното полукълбо. Наблюдават се и диагонално надлъжни активности заради по-бързото въртене на екватора му спрямо полюсите.
Сега имаме приблизително правилно разположение на активните области в южното полукълбо и активност в северното каквато аз лично не съм наблюдавал до сега. Огромна (заемаща почти цялата обърната към нас страна на Слънцето) и видима във всички диапазони на снимките (всяка от тях е на различна дължина на вълната) И двете неща са нови (поне за мен) и ненормални.
Какво развитие ще има това – ще се види в близките дни.
Снимките на вътрешната и външната корона на слънцето се правят от спътника SOHO LASCO Камерите съответно са С2 и С3.
На снимките от миналия месец само Венера е в кадрите до Слънцето. На по-новите – и Меркурий.
Е да, ама от 13 октомври се появи нещо допълнително.
Изглежда така, както изглеждат и видимите планети, но реално я няма светлината там.
Освен това е неподвижен откакто се е появил, а появяването на снимките на това нещенце също е странно.
Възможно е да е някакъв проблем с пиксели на матрицата на камерата. …Но защо се е появил по този начин, с тази форма, на това място и остава така, вече е въпрос.
Ето и снимките. Вие си преценявайте какво е и защо е 🙂
Снимка от днес
На тази днешна снимка се виждат Венера (в ляво от Слънцето), Меркурий – в дясно от него и въпросното Нещо – още по-надясно от Меркурий и малко по-високо. Ако беше със светлина като другите планети – добре. Но не е 🙂
На 13.10.22 в 02,18 всичко е нормално. Вижда се Венера.В 2,30 има цялостно осветяване и тъмно пространство. (снимката изглежда като от две различни снимки, но заради начина на предаване на инфото от спътника, понякога се получава така)В 2,42 вече отново всичдо изглежда нормално.13,54 – нормално.…До 14,06, когато за първи път се появява сянката на светлина, за която пиша цялото това нещо. В дясно от Венера е и малко над нейната линия.На следващата снимка от 14,18 го няма……На тази от 15,54 е отново там и така е до днес!20.10.22 Там си е. Венера е скрита зад предпазния диск.29.10.22 Венера вече е в ляво от Слънцето.Меркурий – от дясната мустрана. Онова нещенце си е на същото място.03.11.22 Венера в ляво от Слънцето, Меркурий – в дясно, нещото – на мястото си.И снимката от днес, с която започнах.
Та – тъй. Нещо интересно и различно, което видях и за което не намерих информация нито на сайта на спътниците, нито друга официална, нито нещо в гугъла 😀
От време навреме на снимките на външната и вътрешната корона на Слънцето се появяват тъмни (черни) лъчи. Обикновено ги има по няколко дни.
В последните дни обаче те се появяват и изчезват, което лично аз не съм наблюдавал до момента. (В същите дни и официалния сайт, на който се публикуват снимките на Слънцето не работеше. Днес е първи ден, в който отново всичко работи в „реално време“.)
Търсил съм много за официална информация за тях, но до момента не съм открил никакви коментари.
Ето и видеата от последните дни:
Червеното видео е на вътрешната корона – пространството, което е близко до Слънцето.
А това е видеото на външната корона – показва голямо разстояние около него.
Нищо особено, но пък интересно 🙂
Откъсване на голяма нишка от слънцето.
„Нишка“ – слънчево вещество с по-ниска температура от околното пространство, разположено над основното ниво. Тази е в процес на откъсване от слънчевия диск и изхвърляне в пространството. (долу дясно)
И още едно интересно нещо днес. Всъщност, забелязващо се от няколко дни. Светещата топка 🙂 е Венера или Меркурий. Необичайното е, че е с много силна светлина!
В момента тази планета е от другата страна на слънцето спрямо нас или както е прието да се казва – тя е в ретроградна орбита (движение) 🙂
От вчера наобяд в района на малка група острови до Австралия – Loyalty islands има постоянни земетресения.
Те са на много малка дълбочина – 10км.
Най-силното е 7,7 , а най-слабото – 4,9 Земетресенията са десетки и следват през интервал от 5 минути до два часа най-много. Средното време между тях е 20 до 35 минути.
След като вчера почти през целия ден сайта на НАСА не работеше, днес на снимките има интересно образувание на Слънцето. В югоизточния му квадрант се е образувал огромен вихър, към който тече слънчево вещество от хиляди километри. За някакво придобиване на визия за мащаба му – Земята се събира почти три пъти във височината му. Лично аз не съм виждал вихрово образувание да е свързано с такова преместване на плазма от хиляди километри. (тъмните линии, които се виждат към екватора на звездата ни) Като екстри има и огромна полюсна коронална дупка, както и активна зона.
образуваниетокоронарната дупка, активната област и образуваниетоПлазмената нишка към образуваниетоНаслагване на три от каналите с оцветяване, за да се видят подробностите
Японски физици се научиха да предсказват ударите на мълниите
Почти незабележимо гама излъчване изпреварва началото на мълниите. Наблюдавайки го е възможно достатъчно точно да се предскаже следващия удар на електричеството. До този извод са достигнали японски физици, публикували резултатите от проучванията си в списание Communications Physics.
„Нашето откритие е огромна крачка в изучаването на мълниите. Засега е сложно да се каже, но ако данните са достатъчно качествени след удвояване броя на детекторите, ние ще можем да предсказваме мълниите 10 минути преди възникването им и да локализираме мястото на удара с точност до два километра.“ – Yuuki Wada от университета в Киото Япония.
Природата на мълниите била разгадана още през 1749 година от Бенджамин Франклин. Той установил, експериментирайки с гръмоотводи и хвърчила, че мълниите са всъщност електрически разряди между буреносните облаци и повърхността на Земята.
До неотдавна учените предполагаха, че при натрупването на отрицателни заряди в облака, между него и повърхността възниква електрическо поле и когато то достигне определен праг, възниква пробив и прескача електрически разряд – мълнията.
В началото на това десетилетие, благодарение на изследванията на руски физици, картината стана по-сложна – оказа се, че при „раждането“ на мълнията са замесени космически лъчи, действащи в качеството на спусък за мълниите.
Освен това, данните от спътника Чибис-М, показаха, че мълниите имат сложна, фрактална структура, като физическите им свойства и устройство на микрониво са идентични и за мълнията като цяло.
Преди две години Wada и други японски физици под ръководството на Teruaki Enoto, са открили още едно необичайно свойство на мълниите, наблюдавайки гама излъчванията, възникващи при раждането на мълниите във високите слоеве на атмосферата.
Изучавайки техните свойства, учените открили нещо необичайно – пиковете на тези излъчванията били в частта от спектъра, която обикновено се свързва с анихилация на антиматерия и никога по-рано не се е наблюдавала в природни процеси на Земята. Последващите наблюдения показали, че мълниите пораждат мощни изблици на рентгенови и гама вълни, способни да избиват нуклони от атомите на кислорода и азота, и да ги превръщат в нестабилни изотопи.
По-късно учените забелязали, че мълниите са свързани не един, а два различни типа гама излъчвания. Освен относително дългите излъчвания, възникващи след разряда на електричество и породени от възпирането от електроните, японските физици открили много по-кратки излъчвания на тези вълни, природата на които оставала загадка.
Наблюдавайки ги, учените забелязали нещо необичайно – те се „раждали“ в тези точки, където в този момент възниквали електрически разряди. Някои кратки гама избухвания даже предшествали появата на мълниите.
След техния анализ, японските учени достигнали до неочакван извод – техен източник била каскада от ядрени реакции, предизвикани от раждането на изотопите на кислород – 15 и азот – 13. Това радикално променило възгледите на учените как се зараждат мълниите и тези изотопи.
Оказало се, че всичко става точно по обратния ред. Сега физиците предполагат, че не мълниите пораждат тези нестабилни елементи, а тяхното формиране под действието на кратките повишавания на гама излъчвания е началото на на верижна реакция, в хода на която се раждат разрядите на електричество и свързаните с него „дълги“ избухвания на гама излъчване.
В близко време японските учени планират да проверят тази теория, като значително повишат броя гама детектори, подобрявайки чувствителността и мощността им.. Това ще им позволи по-точно да локализират източниците на кратки избухвания, да разберат какво ги поражда и да проверят действително те ли са тези, които участват във формирането на мълниите.
Ако тази теория се потвърди, то това откритие ще бъде важно не само за физиците, но и за археолозите, и за палеонтолозите. До момента се считаше, че тежкия въглерод – 14, чрез който се датират артефактите, се формира в атмосферата на Земята с постоянна скорост под действието на космическите лъчи.
А ако той възниква и по време на разрядите на мълнии, това може силно да промени датировката на изкопаемите артефакти, което ще трябва да се отчита при провеждането на разкопки и сравняването на различни вкаменелости, заключават изследователите.
Активната област, която при предишното си преминаване беше с номер 2736 се завъртя и отново се появи на източния лимб на Слънцето. Още с появата ѝ нивата на протонно излъчване, отчетени от спътниците, се увеличиха.
Изглежда и впечатляващо на снимките 🙂
Въпреки, че официално от нея не се очакват никакви големи изригвания, лично мен ме притеснява по някакъв начин.
Ще следя какво става в близките 14 – 15 дни, докато се скрие отново.
