Промените в Слънчевата система и Земята

Статии и публикации в тази страница:

  21.12.2012 Какво е възможно да се случи според мен; Промените в Слънчевата система;  Слънцето променя начина си на „работа“; Забавяне на скоростта на Слънчевата система; Друга статия за промените в Слънчевата система;  Киселинността на водата в океаните се увеличава;  Опасни изменения в магнитното поле на Земята

21.12.2012

Какво е възможно да се случи според мен

 

Първо искам да подчертая. Няма сигурност, че пикът на промените, които стават със Слънчевата система, ще бъде на тази дата. Основание за точното споменаване на 21 декември тази година е единствено календара на маите. В него със сигурност не се говори за край и свършек на света, а единствено за край на един цикъл и започване на нов. За същото – завършване на една епоха и започване на друга по това време, но без точна дата, е писано и във ведите. За също такъв цикъл като продължителност се говори и в шумерските глинени плочки. По данни на
НАСА на 21 декември, Слънцето ще бъде на 6,6 градуса северно от центъра
на галактиката ни, гледано от Земята. Написали са, че по това време
между слънчевата система и центъра на галактиката ни, ще се намира
голям облак от космически прах. http://www.nasa.gov/topics/earth/features/2012-alignment.html

   Изхождайки от това, че приблизително от 1990 година има наистина видими и осезаеми промени във физическия ни свят, нормално е да се смята, че настоящите години са епоха на промени. Не само при Слънцето и планетите, а и при човека. Факт е, че хората, които чувстват, усещат и са “духовно” настроени, се увеличават с всяка изминала година. Технологичното развитие също върви с невероятна скорост. Откъдето и да погледнем, светът се променя.

   Какво би могло наистина да се случи?

   Изхождайки от знанията и информацията, която имам, ще опитам накратко и ясно да обясня нещата, които се случват, откъм физическата и природната им страна.

   По същия начин, както Земята обикаля около Слънцето, така и то, заедно с всички планети от ситемата, обикаля около центъра на галактиката ни.

Както на Земята влияят положителните и отрицателни полета, през които тя преминава и които са генерирани от Слънцето ни, така и Слънчевата система като цяло, при движението си преминава през различни енергийни области, излъчвани от центъра на галактиката ни. Вече има много научни доказателства, че Слънчевата система е навлязла в много по-силно енергийно поле, отколкото то е било в началото на космическите измервания. Какви са промените, можете да видите в следващите публикации от тази страница.

   Последните достижения на квантовата физика ни дават основата, за да разберем какво всъщност се случва и ще се случи.

   Вече се знае, че всички атоми и елементарни частици, съставящи физическия ни свят, постоянно прескачат от състояние “частица” в състояние “вълна” и обратно. Това става постоянно и с много висока честота.

   Какво се получава, когато тези частици получат допълнителна външна за системата енергия? – Ами остават за по-дълго време в състояние “вълна”.

   До какво води това? – До намаляване теглото на обектите и промяна на физическите характеристики.

   Вече знаем, че в наши дни Слънчевата система получава много повече външна, допълнителна енергия отколкото досега. Очаква се тя да продължава да нараства. Това води физическия ни свят до по-високо енергийно състояние на изграждащите го частици.

   Какво означава това за нас и Земята?

   Сигурно всеки от вас е бил на място, за което е известно, че е силно енергийно. Обикновено това са места, на които са построени светилища, оброчища и съвременни “духовни” места. Това, което сте чувствали, докато сте били там, донякъде е подобно, но по-слабо от това, което евентуално ще усетите във времето, за което става въпрос.

   Но също така има и високоенергийни места на Земята, които са разположени над големи водни площи (океани). Заради свойствата на водата там действието на по-високите енергии е променено (по-мощно). При нормални условия – няма никакви технически проблеми, но стига да има повишаване на енергията (от слънчеви изригвания, земетресения или други източници) и се започват “странни” събития. Реално причината е, че голяма част от елементарните частици, съставящи даден обект и попаднал във високоенергийна зона, преминават за по-дълго във вълново състояние, заради външно добавената висока енергия. Това води до ненормални показания на всички уреди, използвани за навигация. В същото време вече и нищо не изглежда същото, както преди. Наблюдателят вижда познатите неща по непознат начин. Околния свят е обгърнат от нещо като мъгла и има непознати светлинни отблясъци, познатите звуци изчезват, а когато някой около теб или ти говорите, то е като на забавен каданс и звучи “кухо”. Понякога има и ефект на преместване във времето, но за това са нужни по-високи енергии, огромно преместване в пространството на обекта или други специфични фактори.

   Това би могло да се случи и сега, ако достигащата Земята енергия е с много висок интензитет.

   Ами – това е в общи линии това, което би се случило при още увеличаване на енергията, идваща от космическото пространство.

   Има естествено и други аспекти. Знаем, че при много силни слънчеви изригвания има опасност за всичко, което ползва електричество. Индуцирания от високата енергия ток изгаря и разваля устройства, които в момента са включени и работят. Хубавото е, че вече от няколко години има световна мрежа за следене на достигащата Земята енергия и ранно предупреждение на всички електро произвеждащи и пренасящи мрежи. В случай, че те се изключат преди високата енергия да достигне Земята, то нищо от тяхната структура няма да пострада. Надявам се, че такива системи за бързо аварийно изключване имат и ядрените електроцентрали.

   Ако бъдат взети своевременни мерки за изключването на всички електро мощности, то няма да има никакъв проблем след спадане силата на енергията, достигаща Земята, те да бъдат въведени отново в експлоатация. Все пак едно е три дни да няма ток с всички произтичащи от това последствия, а съвсем друго – да се възстановява повредено и разрушено електрооборудване.

   И което е важно за всеки от нас:

   – Ако наистина тръгне да се случва нещо подобно, то животните ще реагират поне ден предварително. По неизвестен  ; )  начин те предусещат всичко и вземат необходимите мерки. Така че – наблюдавайте ги.  : )

   – В случай, че разберете, че се случва нещо като описаното – много е важно да запазите спокойствие. Колкото е по-стабилна една система в такава ситуация, толкова по-малко се влияе от околната енергия. (Спокойствието осигурява стабилност и ниска енергия на мозъчните вълни. Нужна е много по-висока външна енергия, за да преминат частиците, изграждащи мозъка, в състояние “вълна”.) Колкото повече се притеснявате, тормозите и мислите за какви ли не глупости, които не зависят от вас, толкова по-трудно ще преминете през този период. Пак ще го преминете, но с цената на много по-силни изживявания и преживявания. Вашият възбуден мозък е с висока вътрешна енергия и е много по-лесно да бъде нарушено равновесието му. Това ще доведе до повече необичайни и по-силни сетивни възприятия.

   – Предполагам, че данните в реално време, които давам в този блог, също ще покажат вдигане на енергията предварително (неутронни монитори за космическите лъчи и данни за енергийните частици, достигащи до нас от Слънцето).

   И още нещо. Според съвременните учени, Слънчевата система прави една обиколка около галактиката за около 250 милиона години. Това според съвременните разбирания за образуването на Земята, означава, че тя вече 18 пъти е преминавала през това място в галактиката, на което се намираме сега. Смята се, че животът на Земята е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Това пък означава, че от тогава до сега е преминавала през това място 14 пъти. Казвам го, за да е ясно, че Земята и Слънчевата система се срещат с тези условия не за първи път, а със сигурност не и за последен.

   По-обстойни обяснения на известна част от написаното тук, можете да намерите в книгата “Енергийното поле на Вселената и трансформацията на човешкото съзнание” от Дейвид Уилкок.

 Филип Апостолов

 Ще вкарам тази информация и в страницата Човек и 2012  от сайта ми Земята и нейните обитатели

 

Промените в Слънчевата система

 

Данните, които са в тази публикация съм извел от книгата на Дейвид Уилкок – „Енергийното поле на Вселената“. Препоръчвам я на всички, които наистина се интересуват от ставащото около нас! Авторът е събрал неимоверно количество научни данни от целия свят и от всички направления на науката, като след това е успял да ги свърже в стройна поредица от заключения.

Слънце 

От 1999 година – резки повишения на хелий и тежките частици, излъчвани от Слънцето.

Съобщение на НАСА от 2008 година – “ Повърхностните потоци на Слънцето бележат драстично забавяне.“

2008 година – НАСА – магнитното поле на Слънцето се е свило с 25% през последното десетилетие.

2009 година – НАСА – “ Това е най-тихото Слънце, което сме наблюдавали от близо век насам.“

Меркурий

2008 година – “ Меркурий притежава няколко сигнатури, подсказващи за значителен интензитет на магнитосферата“ – при предишни наблюдения между 1970 и 1980 година такова нещо не е регистрирано.

2009 – Сигнатурите са още по-отчетливи – интензитетът – по-висок.

Венера 

От 1978 до 1983 година, количеството сяра в атмосферата на Венера бележи драстичен спад.

От 1975 до 2001 година общата яркост на Венера се увеличава с 2 500%.

През 1997 година опашката от йонизирана плазма зад Венера е с 60 000% по-дълга спрямо края на седемдесетте години на миналия век.

Януари 2007 година – ново значително повишаване на яркостта.

Юли 2009 година – появява се ярко петно на повърхността.

Земя 

Май 1998 година – НАСА – Създава се трети пръстен. Това са така наречените пояси на Ван Ален, които до този момент са били два. Новия пояс съдържа предимно йонизирани азотни, неонови и кислородни атоми.

1990 – 2000 година – в средните атмосферни слоеве на Земята, над досега съществуващия озонов слой, се създава нов такъв. Процентното увеличение на озона е 5060%.

В горните атмосферни слоеве се образува слой от хидроксилни молекули – OH.

2001 година – силни изригвания на атомен неон, аргон и ксенон, засечени в сиянието на Земята.

Атмосферата на Земята става все по-плътна.

2009 година – НАСА – през последните 35 години около полюсите се наблюдават все повече ярки нощни облаци с много по-силен блясък от преди.

От 1940 година се наблюдава значително затопляне на океаните, включително и на дълбочина под 300 метра.

Увеличава се сеизмичната активност на Земята.

Преди 1998 година е протичал процес на намаляване обиколката при екватора на Земята и увеличаване към полюсите. От тази година процесът се обръща – увеличаване при екватора и свиване при полюсите.

Март 2004 година – за първи път в историята на наблюденията е регистриран ураган в южното полукълбо.

НАСА – „Антарктида се е загряла с 2 до 3 градуса по Целзий за последните 50 години“

“ От 1950 година насам от планетата ни са изчезнали около 600 000 растителни и животински вида, а в настоящия момент над 40 000 се считат за застрашени.“

 

Марс

Между 1970 и 1995 година – образуват се облаци; рязко се понижава прахта в атмосферата; изобилно количество озон.

1997 година – 200% увеличение на плътността на атмосферата.

1999 година – ураган. Такъв не е наблюдаван през предишните 20 години. 300 % по-голям от всички урагани на Марс, наблюдавани до този момент.

2001 година – прашна буря, обхващаща почти цялата планета.

Юпитер и луните му

1979 година – гореща плазма в магнитното поле на планетата. През 1974 година такава не е регистрирана.

Между 1979 и 1995 година количеството на тежките елементи в атмосферата намалява с 10%.

Между 1973 и 1995 година, радиацията, излъчвана от Юпитер се увеличава с около 25%.

2006 година – мощна бюря, съизмерима с тази от началото на наблюденията на планетата и наречена „голямото червено петно“ – още от времето преди да се установи какво в същност представлява то.

2008 година – две нови бури.

Открита плазмена тръба, въртяща се в посока обратна на въртенето на Юпитер с размери по-големи от плазмените тръби, открити при Йо и Европа.

Луната Йо

1995 година – за шестнадесет месеца се образува ярък воал с ширина 300 км.

Между 1973 и 1996 година, йоносферата на Йо се увеличава с 1000%.

Между 1979 и 1998 година – увеличение на температурата на повърхността с 200%.

Пътя на Йо – орбитата му около Юпитер е обгърната от тръбовидна плазмена следа.

Между 1979 и 1995 година йонизираните частици в тръбата се увеличават с 50%, а общата  и плътност – с 200%.

Между 1999 и 2000 година, част от нея с формата на панделка се отделя.

Луната Европа

2003 година – открита нова плътна плазмена тръба и по орбитата на тази луна.

2003 година – увеличаване сиянието спрямо 1998 година.

Луната Ганимед

1979 – 1995 година – увеличаване яркостта на сиянието му с 200%.

Открито магнитно поле – не се очаква луна като Ганимед да има такова според съвременните разбирания.

Сатурн

Между 1981 и 1993 година плазмения облак на Сатурн става по-плътен с 1000%.

1995 година – Регистрират се ярки сияния при полюсите на планетата.

2008 година – НАСА – ново ярко сияние при северния полюс на Сатурн, покриващо огромна област.

Между 1980 и 1996 година облаците при екватора забавят скоростта си с 58%.

2004 година – масирани изригвания на рентгенови лъчи от екваториалната област.

Между 1980 и февруари 2004 година се появяват и след това изчезват тъмни области в пръстените на Сатурн, които учените наричат спици.

2006 година – гигантска буря с огромни по мощност светкавици.

Луната Титан

От 1980 до 2004 година атмосферата и се увеличава с 10 до 15%. По други предишни данни за размера на атмосферата и – с 200%.

В южното полукълбо на тази луна – бързо движещи се ярки облаци.

2008 година – за първи път се наблюдава мощна буря около екватора на Титан.

Уран 

1986 година – мнението на учените за Уран е – „безличен“.

От 1996 година започва появата на ярки облаци.

През 1999 година – НАСА – Вече има мощни бури.

2003 – за първи път в амосферата на Уран се наблюдава въглероден моноксид.

2007 година – „драматични промени в пръстените на Уран“ – увеличение на яркостта; нов пръстен; облак прахови частици, обхващащ системата от пръстени на планетата.

Нептун 

Юни 1994 година – „Голямото тъмно петно“ – образувание в южното полукълбо изчезва.

Март – април 1995 година – НАСА – почти огледален образ на изчезналото петно се появява в северното полукълбо.

1996 до 2002 година – непрекъснато увеличение на яркостта на Нептун. Синята светлина – 3,2% по-ярка. Синята – 5,6%. Инфрачервената – 40%. Отделни региони достигат по-висока яркост до 100%.

Плутон 

1989 – 2002 година – въпреки, че се отдалечава по орбитата си от Слънцето, атмосферното му налягане се е увеличило с 300%.

2000 – 2002 година – Силата на червената светлина се увеличава между 20 и 30%.

Промени в размерите и плътността на азотния лед.

Локалното Междузвездно пространство

1993 година – сонда на НАСА за първи път регистрира йонизиран хелий и изключително мощна ултравиолетова радиация.

2000 година – ЕСА и НАСА – съобщение за устойчиво повишение на плътността и температурата на хелия във външната част на магнитното поле на Слънцето, без да може да се уточни дали това се дължи на локалната междузвездна среда или друго.

2003 година – сонда Одисей отчита 400 до 500 пъти увеличение на космическия прах в междузвездната ни среда, спрямо отчитаното до тогава.

Август 2003 година – резултати от съвместния проект на ЕСА и НАСА – „прах“, започнал през 1990 година чрез сондата Одисей. – В периода 2000 – 2003 година в Слънчевата система е нахлул с 300% повече космически прах, отколкото през цялото десетилетие на деветдесетте години.

2009 година – НАСА – продължаващо увеличение на космическия прах в близост до Слънчевата система.

НАСА – „Слънчевата система преминава през междузвезден облак, който според физиката не би трябвало да съществува… Изхождайки от данните, събрани от Вояджър, можем да говорим за наличие на силно магнитно поле в близост до границата на Слънчевата система. Това поле е с много по-силен интензитет от всичко,допусканото до този момент – между 4 и 5 микрогауса.“

2009 година – Ричард Мелуолд – учен от НАСА – „През 2009 година интензитетът на галактическите космически лъчи извън Слънчевата система се е увеличил с 19% над всичко, което сме наблюдавали през последните 50 години.

Човек 

Доктор Джон Хоукс – генетични доказателства, че днес човешката еволюция се движи около 100 пъти по-бързо отколкото еволюцията за предходните 5000 години. Настъпва трансформация в цели 7% от генетичния ни материал. Ускорението продължава и днес.

*******************************************************************************************

Слънцето променя начина си на „работа“

 

Слънцето

От 15.05.12 г., Слънцето променя начина на излъчване, ако съдим по графиките за рентгеновото му излъчване, които се публикуват в американския и руския сайтове. До тази дата, след активност ( слънчево изригване ), рентгеновите излъчвания от него падат рязко до ниски нива. От 15 май насам, графиките вече са различни. След активност, излъчването намалява плавно.

И сами можете да видите разликите:

Графика на активността на 14 и 15 май

Графика на активността на 14 и 15 май

Активността при последното изригване от клас М и след него

Активността при последното изригване от клас М и след него

За първи път тази разлика ми направи впечатление при изригването на 17 май, за което и написах тук, в блога. Продължаващите „меки“ извивки на графиките ме накараха да разгледам активността му и назад във времето. Резултатът е в тази публикация.

*******************************************************************************************

Забавяне на скоростта на Слънчевата система

Американски учени, които анализират данните от спътника IBEX ( (Interstellar Boundary Explorer), са открили, че движението на Слънчевата система се забавя спрямо това на газа, който запълва междузвездното пространство. Статията на учените, наред с още четири, посветени на резултатите от работата на космическия апарат, са публикувани в сп. Astrophysical Journal Supplement. IBEX (Interstellar Boundary Explorer) е предназначен за изучаване на границите на Слънчевата система.

Спътникът IBEX е изстрелян през 2008 г. Той кръжи около нашата планета на разстояние 321 855 км. по елиптична орбита. Апаратът е тясно специализиран. Задачата му е един път в годината, през февруари, с помощта на бордовите си прибори да прихваща потоци частици от междузвездната среда, преминали през хелиопаузата, която обкръжава Слънчевата система.

Апаратът регистрира частиците, преминаващи през границата на Слънчевата система, в частност нейонизирания хелий. Новите данни са позволили на изследователите да оценят скоростта на движение на създавания от слънчевия вятър „балон“ в междузвездното вещество. Тя се е оказала равна на около 22,8 километра в секунда. На свой ред сондата „Одисей“ през 1993 г. установи, че скоростта е била 26,3 км в секунда, припомня Лента.ру.

http://science.actualno.com/news_376438.html#13355298300611&if_height=768&parent_refresh=1 

********************************************************************************************

Промяна на магнитното поле на Земята

Промяна на магнитните полета на Слънцето и планетите от системата

Промяна на яркостта на планетите

Промени в състава на атмосферите на планетите и Земята

Увеличаване броя на земетресенията и бурите, както и на силата им

Засилване вулканичната активност

*****************************************************************************************

Това е една чудесна статия, която обобщава голяма част от промените, очевадни за всички, които наблюдават нещата около себе си.

Показани и обяснени са промените в магнитното поле на Земята и промените в атмосферата, както нейните, така и на всички останали планети от системата.
Обяснено е и защо те стават все по-ярки и по-ярки.

Учените с тревога и интерес наблюдават ставащите пред очите им изменения на планетата. Вниманието им най-силно се привлича от лавинообразността на тези промени, които според тях свидетелстват за това, че напрегнатостта на магнитното поле на Земята отслабва. Става дума за най-голямото отслабване за последните 100 хил. г.

За миналото столетие напрегнатостта на магнитното поле е намаляла с 15-19%, а в последните години този процес се е ускорил значително. То се разпределя неравномерно по планетата ни. В южната част на Атлантическия океан и в Южна Америка, твърди френският геофизик Готие Юло, магнитното поле е с 30% по-слабо, отколкото в останалата част на планетата.

До аналогични изводи стигат и датски учени, анализирали резултатите от наблюденията на състоянието на магнитното поле на Земята с датския спътник Orsted. В южната част на Атлантическия океан и в Арктика те открили зони с аномално ниска интензивност на магнитното поле, които нарекли „магнитни дупки“.

Наличието на такива „дупки“, смятат учените, е свързано със сривове в навигационната техника на спътници, самолети и кораби, нарушение на радиовръзки, загуба на ориентация на мигриращите птици и други, още по-страшни и непредсказуеми неща – чак до бум на раковите заболявания, тъй като в зоните на „магнитните дупки“ Земята и всичко, което живее на нея, се лишават от защита от космическото излъчване.

Освен това толкова интензивно отслабване на магнитосферата на Земята може да е предвестник на готвеща се инверсия на полюсите.

Първи за престояща смяна на полюсите на планетата заговарят японски учени преди 16 години. Магнитното поле на Земята е започнало да отслабва преди 2000 години, смятат те. Рязко спадане на неговата напрегнатост е отбелязано преди 500 години. Този процес особено се е засилил през последните 50 г. А от 1994 г. са започнали мощни флуктуации (колебания) на полюсите. Учените констатират, че цялата геодинамична система на нашата планета работи така, сякаш полюсите скоро ще сменят местата си.

Южният магнитен полюс на Земята е започнал да се „разхожда“ от своето фиксирано място на стотици километри. Преместването на магнитните полюси се регистрира от 1885 г. За последните 100 г. магнитният полюс в Южното полукълбо се е преместил почти с 900 км и сега е в Индийския океан.

Колкото до Северния магниp class=“MsoNoSpacing“p class=“MsoNoSpacing“тен пstrong/pp class=“MsoNoSpacing“Спътникът IBEX е изстрелян през 2008 г. Той кръжи около нашата планета на разстояние 321 855 км. по елиптична орбита. Апаратът е тясно специализиран. Задачата му е един път в годината, през февруари, с помощта на бордовите си прибори да прихваща потоци частици от междузвездната среда, преминали през хелиопаузата, която обкръжава Слънчевата система.олюс, то Какво би могло наистина да се случи?p class=“MsoNormal“ от момента на неговото откриване от Джеймс Рос през 1931 г. той половин век се е премествал със скорост 10 км на година в северозападна посока, казва М. Савин, доктор на физико-математическите науки. От 80-те години скоростта на преместване се е увеличила няколко пъти, достигайки в началото на XXI век абсолютен максимум – около 40 км/година. Така че през текущия век той може да напусне Канада и да се окаже на бреговете на Сибир.

Ако се предположи, че на екстремалните промени, които днес търпи нашата планета, действат променящи се външни условия, тогава нещо подобно трябва да изпитва и Слънчевата система като цяло, с всичките ѝ планети и, разбира се, самото Слънце. И предположенията за това далече не са безпочвени.

С обвивките на планетите в Слънчевата система пред очите ни стават удивителни изменения, свидетелства руският учен Алексей Дмитриев. Атмосферата на Марс например много бързо се увеличава, през 1997 г. нейната плътност вече 2 пъти е надвишила очакваната и продължава да расте.

Дори Луната е започнала да създава собствена атмосфера, състояща се от съединения на натрия.

Претърпява необясними промени и атмосферата на нашата планета. Във връхните ѝ слоеве се образува нов газ, в състава на който влизат водород и кислород. Това не е свързано нито с глобалното затопляне, нито с отделянето на фреон, нито с нещо друго. „Просто там се случва нещо“, констатира Дмитриев.

Рязко се е усилила яркостта на Венера. На Юпитер стават толкова силни енергетични изменения, че се е образувала „тръба“ от йонизирана радиация между планетата и един от нейните спътници – Йо. Силата на магнитното поле на Юпитер е нараснала над 2 пъти. Расте силата на магнитните полета на Уран и Нептун, в резултат на което те стават все по-ярки.

По всяка вероятност на Уран и Нептун неотдавна е станала инверсия на полюсите, предполагат астрофизици. Когато капсулата Voyager 2 е преминала покрай Уран и Нептун, техните северни и южни магнитни полета са били изместени по отношение на географските полюси съответно с 50 и 40 градуса.

Действието на вулканите на нашата планета се е засилило с 500% от 1875 г. и с 400% от 1973 г., твърди Майкъл Мандвил, автор на известния проект The Return of the Phoenix. А Алексей Дмитриев е изчислил, че от 1963 до 1993 г. броят на природните катаклизми е нараснал с 410%.

Единственото обяснение на всички тези многобройни изменения, смятат учените от Националната академия на науките в Новосибирск, може да бъде едно: Слънчевата система е влязла в космическа зона, където енергията в сравнение със съществуващата досега е доста по-силна.

Но тогава закономерно би било да се предположи, че изменящите се условия на първо място трябва да се отразят на нашето светило, а от него да се разпространят на цялата му планетна система. Така ли е наистина? Силата на магнитното поле на Слънцето от 1901 г. е нараснала с 230%, потвърждава изследователят Майк Локууд от националната лаборатория Rutherford Appeleton в Калифорния.

Магнитното поле на Слънцето образува хелиосфера във формата на гигантска капсула с остро издължаване в противоположната страна от посоката на движение на Системата. Всички планети се движат вътре в тази капсула. Така интензивността на сияещата плазма, която сякаш образува обвивка на тази капсула, в последно време се е увеличила 10 пъти.

Американски астрофизици, потвърждавайки наблюденията на сибирските си колеги, обясняват феномена с това, че цялата наша Слънчева система е влязла в галактичен фотонен пояс с по-мощна енергия.

Източник: planeta.moy.su

http://www.dnes.bg/science/2011/11/12/predstoi-li-smiana-na-magnitnite-poliusi-na-zemiata.133663#13346735628451&if_height=284

******************************************************************************************

 

 Киселинността на водата в океаните се увеличава

Киселинността на световните океани непрекъснато се повишава заради абсорбирането на нарастващи количества въглероден двуокис и е достигнала безпрецедентни нива за последните 300 милиона години, съобщиха АФП и Ройтерс.

Агенциите цитират съвместно британско-американско проучване, ръководено от проф. Анди Риджуел от Бристолския университет. Според него никога досега не е е било наблюдавало подобно изменение, предизвикано главно от човешката дейност. Повишената киселинност драматично заплашва океанските екосистеми, като застрашени от изчезване са кораловите масиви и някои морски видове, като сьомгата и стридите.

Резултатите от проучването на британските и американските изследователи е публикувано в сп. „Сайънс“. През последните 100 години количеството въглероден двуокис в атмосферата се увеличил с 30 на сто, за да достигне 393 частици на милион, докато неговото рH е намаляло с 0,1 единици до 8,1, което говори за по-висока киселинност.

Този ритъм е десет пъти по-бърз от 56 милиона години насам. Според експертите pH на световните океани може да се снижи с 0,3 единици и да достигне стойност от 7,8.

При това положение ще се наблюдават драматични явления, подобни на тези по време на термичния максимум при преминаването от палеоцена към еоцена преди 54 милиона години, предвиждат учените. В този период, заради удвояването на нивата на въглероден двуокис в атмосферата, било наблюдавано повишаване на глобалната температура с 6 градуса по Целзий в интервал от 5000 години и съответното повишаване на нивото на океаните.

http://science.actualno.com/news_379547.html#13367315771181&if_height=1575&parent_refresh=1

**********************************************************************************************

Опасни изменения в магнитното поле на Земята

Статия от 2008 година

В скоро време магнитното поле на Земята може да отслабне, като по този начин ще лиши намиращите се в орбита изкуствени спътници от защита от слънчевата радиация.
До този извод достигнали германски геофизици, които анализирали данните от измененията в земното ядро за последните 9 години.
Това съобщава електронното издание space.com, като се позовава на списание Nature Geoscience.

Изследователите твърдят, че през последните няколко месеца измененията в магнитното поле са били особено силни.
Досега се са регистрирани толкова резки движения. Магнитното поле се променя в района на южната част на Атлантическия океан, където неговата дебелина е една трета от нормалната. За последните 10 години полето е отслабнало с 10%.

Смята се, че магнитното поле на Земята се образува заради движението на металното течно ядро на планетата. То има капковидна форма и се простира в космоса на около 58 000 километра.
То защитава флората и фауната на Земята, както и обикалящите в орбита спътници от интензивното слънчево излъчване.

Периодично магнитното поле променя ориентацията си: неговите полюси сменят местата си. Последното такова изменение е станало преди 780 000 години.

Измерванията на движението на земното ядно, направени с помощта на спътниците CHAMP и Orsted показват, че в скоро време ще настъпи поредната смяна на полюсите.

http://hicomm.bg/science/opasni-izmenenija-v-magnitnoto-pole-na-zemjata.html

 

Sharing is caring!

2 мнения по „Промените в Слънчевата система и Земята

  1. Какво мислите за “ РЕЦИПРОЧНАТА СИСТЕМА НА ТЕОРИЯТА – ДЮИ ЛАРСЪН “ ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.