Как и защо работят скалните светилища /втора част/

Древните знания за природните енергии и взаимодействието им с Човек

Начините за използването на скалните и каменни структури

 

Първата част е дълга, но е необходимото зло, за да стане ясно кое как и защо 🙂

Слънчевата енергия е най-мощната, с която разполагаме тук. Това, че виждаме само част от излъчвания спектър изобщо не ограничава останалата част от него да действа върху всичко на Земята. Енергията, идваща от Слънцето променя енергията на всичко, до което се докосне. Най-яркия и измерим пример е разликата на потенциала на електричеството, което всеки познава в основата на един хълм и в най-високата му точка. …Но електричеството е следствие на много по-високочестотна енергия, наричана од, оргон, ци, прана и как ли не още. И тя, както и електричеството, има своите противоположни потенциали – ин и ян, женска и мъжка, ОР и ДОР и всякакви други наименования. Всяка молекула от телата ни, както и всичко от Земята се нуждае и от двете и съставляващи, за да може да съществува.

Тъй като най-изтъкнатия изследовател на действието на слънчевата и лунната светлина и на излъчванията на най-различни кристали, минерали и елементи върху човека и водата е барон фон Райхенбах, не смятам, че ще опиша по-добре от него въздействията им, след като самият аз ползвам описаното от него постоянно и съм се убедил в правотата му. Ето и мои кратки извлечения от неговите изследвания (отърсете се от знанията си за позитивно, негативно, хлад и топлина, защото Райхенбах е въвел свои собствени наименования, които не се припокриват с днес приетите):

Од характеристики

Слънчева светлина, разложена от стъклена призма –
Червен спектър – Неприятната и дразнеща „жега“
„зловещо клаустрофобично“ усещане, но не и мускулни спазми.
Виолетов спектър – Живителната сила била открита във виолетовия спектър. Пациентите се чувствали изпълнени с повече сили и жизненост
виолетова енергия од от слънчевата светлина можела да се запазва в лайденски стъкленици много дълго време. Од е в състояние да прониква и в тъканите на човешкото тяло.
Червените дразнения били потушавани от виолетовите и обратно. Райхенбах дал стойности на отделните части от спектъра – негативна за виолетовата и позитивна за червената.
Слънчевата светлина съдържала предимно негативни стойности, докато при лунната повече били позитивните. Полярностите на од били като хранителни вещества и в зависимост от собствения си недостиг, различните хора предпочитали енергията от различните части на спектъра.
Четвърто, способна е да бъде абсорбирана и да премина¬ва през метални проводници. Пето, не е нито електрическа, нито магнитна. Шесто, тя се излъчва в пространството, когато се разреди в края на проводника. Седмо, след кратко излагане на въздействието й, материята е в състояние да я задържа за продължителни пери-оди. Осмо, тя може да се отразява в огледала.
Од изминава в най-добрия случай около 1, 4 м за една секунда и пълзи по проводника като увивно растение
Од насища материята подобно на течност и се разпространява на нещо като потоци. Наситените обекти „изливали“ излишните токове.
Стоманата и определени обеми вода достигали максималния си заряд од за около 10 минути и повече.
Като най-добри проводници на енергията од се очертали плътните метали.
Човек на Слънце излъчва студена од (действаща добре), на сянка – положителна
Слънце върху:
злато и сребро – чисто бели
оловото – сиво-сини пламъци
калаят – матово бели
цинк – червеникавобели
стъкло – ярък и бял пламък
Приятни усещания в частта от спектъра между виолетово и зелено. Зеленият цвят попада в средата, а от жълтия до червения – неприятни усещания. Спектралната зелена лунна светлина, също както и слънчевата, предизвиквала мускулни спазми. Неприятни реакции – червен и инфрачервен спектър ; виолетовият и ултравиолетовият спектър – усещане за хлад и удоволствие

Лунна светлина:
Способност да задържа лунната од имала алпаката, поставена под лъчите на пълната луна.
Медта пораждала червени и зелени пламъци, цинкът и среброто – бели, а калаят – сини.

Вода и од
Изложената на пряка слънчева светлина вода имала „различен вкус“ – прохладна и леко възкисела, а оставената под въздействието на филтрирана слънчева светлина(дебел 16 см стъкло) – „топла и горчива“. Явно водата също имала свойството да запазва енергията од.
Водните образци, оставени за известно време на лунна светлина, предизвиквали „блудкаво“ и противно усещане. Това усещане протичало през цялото тяло и водело до пристъпи на гадене, а понякога и до повръщане. А всъщност точно такива са и симптомите на някои нощни фобии.
Райхенбах се опитал да разбере естеството на прочутата „магнитна вода“ на Месмер и за целта сложил в един съд с вода чист постоянен магнит. Резултатът бил истински и продължително осезаем ефект, особено когато пациентите опитали сместа. Усещанията били различни в зависимост от това кой полюс е бил потопен в нея. Северният полюс я правел ободряваща и стимулираща, а южният – неприятна и предизвикваща раздразнение.
Барон Фон Райхенбах измерил „трайността“ на заредената с од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в няколко чаши. Светлините од се задържали дълго в образците. Третираната със северния полюс вода оставала тонизиращ стимулант, а тази с южния запазвала неблагоприятното си въздействие. Освен това баронът открил, че од се намира дори в загребаната с шепа вода. Имало стриктно предаване на полярност от ръката на пробата. Водата, активирана с дясната ръка, предизвиквала енергични реакции, а загребаната с лявата водела до прилошаване.

Кристали
Острият връх на кристала излъчвал синя струя од с дължина около 20 см, която била в непрекъснато движение, изпускала множество искри и във въздуха приемала формата на лале. При отчупената основа на крис¬тала се виждал гъст червен и жълт дим.
Цветовите феномени при кристалите били съпроводени и с визу¬ални и физически усещания. Сините струи били студени, а червено-жълтите – горещи.
Някои кристали предизвиквали неконтролируеми реакции на „сграбчване“ и болезнени „схващания“ на пръстите -диамант, антимон, витерит, каситерит, корунд, амфибол, ставролит, меден сулфат, волфрам, слюда и калиев фероцианид.
Други кристали причинявали конвулсивни и болезнени „свивания на ръцете“, но без да привличат пациентите към себе си. Сред тях са каменната сол, кварцът, сфалеритът, кобалтовата бленда и желязната руда. Кристалите, предизвикващи най-силни и болезнени гърчове и спазми, са метеоритно желязо, френски кварц, калцит, арагонит, турмалин, берил, селенит, флуоршпат и барит. Кристалите без оптична ос (натролит, зеолит, арагонит, подобните на пръчки кристални струпвания, глобуларни кристали и всички кристални маси с нуклеус) не генерирали кристална од-сила, а само излъчвали аморфни токове, каквито се наблюдавали и при другите минерали. До ръката на един от пациентите бил доближен кварцов кристал с дебелина около 5 см и дължина около 20 см. Пациентът усетил прохладен и изключително приятен полъх. „Обратното преминаване“ от дланта до лакътя било усетено като неприятна топлина.
Кристалните върхове предизвиквали „потрепване“ и действали ободряващо, докато основите карали пациентите внезапно да изпаднат в дълбок сън. Кристалната од се оказала изключително мощна сила, способна да въздейства върху нервната система на пациентите и да предизвика физиологични тракции и конвулсии. Телата можели да я съхраняват. Многократните прокарвания на кристали върху тялото на свръхчувствителен (а и на обикновен) човек водели до силни схващания, тъй като при всяко преминаване количеството насъбрала се сила се увеличавало. Подобно нещо не било наблюдавано при опитите с магнити – при тях многократните прокарвания имали същия ефект, както и едно-единствено. Наблюденията в затъмненото помещение показали, че когато се държат за основата, кристалите видимо уголемяват човешката аура.
Райхенбах поръчал от Готхард голям кварцов кристал „с диаметър 20 см… шест странен колос с пирамидални краища… при използването на който срещнах големи трудности“. Пациентите не били в състояние да доближат прекрасния планински кристал, без да усетят студения полъх, идващ от острия му връх. Един от тях описал вятъра, „сякаш някой духал през сламка студен въздух към него“. В друга серия експерименти кристалът моментално приспивал пациентите на разстояние 13 м! Очевидно силата од се увеличавала с увеличаването на размерите на кристала.
Поставените върху метални плочи или в големи метални намотки кристали генерирали проникваща през всичко и силно фокусирана од-полярност.
Кристалната од била в състояние с лекота да зареди всички намиращи се в контакт с нея предмети с изключение на малък брой органични вещества.
Металите провеждали кристалната од с осезаем „шок“, който пациентите различавали лесно. Със способността си да прониква в тялото, кристалната сила показвала естественото си превъзходство в сравнение с всички други източници на од. Тя протичала през проводниците почти моментално! Пренасяната от кристалите од била силна, пронизваща и завършена. Наситените с од метални предмети запазвали зарядите си дълго време и изпускали множество од-пламъци.
Пренасянето на кристалната од засилвало од-излъчването на различните елементи и минерали. Тя представлявала истински од-фокус и прониквала в цялата материя. Мощността на кристалната од надхвърляла тази на всички останали източници. И най-краткият контакт с върха на кристала бил достатъчен, за да предизвика изключително силен од-ток, който се предавал на мед, цинк, сребро, желязо, лен, коприна, вода и на всички останали материали, тествани от барона и по-рано.
Изолирането на кристалната од изглеждало трудно. Калаените плочи като че ли я блокирали донякъде, но не напълно. Органичните материали (дърво, стъкло, кожа и хартия), определени по-рано като од-изолатори, били в състояние да противодействат на кристалната од. Оказало се, че най-добрият изолатор е многопластовата хартия. Многото листа в дебела книга например не се поддавали на зареждане с од, независимо от това колко дълго са били изложени над върха на кристала.
Кристалната од не била в състояние да премине през книга с де¬белина 2,5 см, дори след като тя била неколкократно прокарвана над върха на кристала. Органичната материя блокирала проявите на од. Обикновен картон за карти (композит) трябвало да бъде прекарван многократно над кристала и да се остави дълго време на въздействието му, за да може през него да премине съвсем малко количество од – толкова слаба, че едва се усещала върху дланта на държащия картона пациент. Странно – гигантският планински кристал не бил в състояние да проникне през хартия, а същевременно предизвиквал непробуден сън на разстояние 13 м. Едва докоснатото от върха на кристала дърво предизвиквало внезапен „удар“ и спазми.
Кристалната од минавала през дълъг 12 м вълнен конец за съвсем кратко време – резултат на множеството отделни нишки в него. Коприната и стъклото се оказали по-добри проводници в сравнение с хартията, вълната и дървото. Дълготрайното излагане на въздействието на кристала не увеличавало заряда на од в металните предмети, след като се достигал предела на насищането им. Излишъкът от енергията просто се излъчвал в околното пространство. Времето за насищане било измерено за няколко различни метала.
Подобно на магнитите и слънчевата светлина, кристалите също променяли водата. Кристалните върхове я правели хладна и възкисела на вкус, подобно на северните полюси на магнитите и виолетовия спектър на слънчевата светлина. Основите давали същия неприятен и предизвикващ гадене мирис, какъвто и южните полюси и червеният спектър.
След многобройни проучвания било открито, че кристалната сила се разполага най-вече в оптическата ос на кристалите. Онези от тях, които нямали силно изразени оптически оси, не показвали и мощен кристален фокус. Синята светлина од, наблюдавана в затъмнените помещения да излиза от върховете на кристалите, била изпълнена с искри и пламъчета и се издигала нагоре, за да се превърне в бяла светлина. Светлината вътре в кристала била великолепна и се виждала както от пациентите, така и от набралите опит наблюдатели. Тя била изпълнена с движение, искри и подобни на звезди формации, превъзхождащи по наситеност на цветовете и по сила магнитната од.
Английският преводач на Райхенбах, д-р Ашбърнър, изработил няколко забележителни детектори на кристална од с помощта на осем или повече големи планински кварцови кристали, обвити в големи медни намотки, изолирани с коприна. Устройството, поставено в платинено „хранилище“, произвежда огромен заряд од с изумителна мощност.
Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като ус¬пял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали когато слънчевата светлина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни ко¬личества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.
Баронът наблюдавал ежедневните пулсации на од от различни физиологични центрове, като си отбелязвал техния естествен цикъл. Той забелязал тясната връзка между физиологичната од с нервните възли. Концентрацията на од била особено висока в слънчевия сплит. Пулсациите на енергията в тялото следвали пулсациите в заобикалящата природа в един забележителен и напълно неподозиран досега ритъм. В най-чувствителните части на тялото имало най-високи концентрации на од – устни, лице, върхове на пръсти, ерогенни зони, стъпала и пръсти на краката. Всяка от тези енергийни части следвали ритъма на соларната од. Любопитното съответствие на биологичната од и слънчевите ритми било особено интригуващо. Силата на од се увеличавала по изгрев слънце и намалявала с настъпването на вечерта.
Определени части от небето на запад излъчват живителна „хладина“ непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад, а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг – топло. В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината – на юг и югоизток. И накрая, непосредствено преди изгрева, най-студено било небето на изток. Най-озадачаващо било аномалното постоянство на слънчевата хладина на запад, внезапното й изчезване и повторно появяване на изток. Тези од-пулсации в небето дълбоко го озадачавали.
Дори със завързани очи, пациентите безпогрешно откривали магнитния меридиан и север, когато били помолени да открият постоянния източник на студа. Най-приятни усещания предизвиквал Млечният път, а Плеядите очаровали с успокояващото си въздействие. Планетите пораждали странна и неприятна топлина независимо от общия хлад на звездния купол. Райхенбах и пациентите му отбелязали главните од-течения между звездите и от звездите до Земята.

*-*-*

Сега е нужна още малко информация и всеки и сам ще може да си обясни какво прави и за какво е ползвано всяка от местностите и всяко от построенията, които днес наричаме светилища.

А сега поглед от друга посока към свойствата на скалите, светлината и тяхното взаимодействие.

Земята и йоносферата и са огромен кондензатор, като йоносферата е с положителния знак, а Земята е с отрицателния (за йоносферата, дневно-нощните и колебания и въздействието и върху човека е този ми превод: „Честотата на Шуман – какво е всъщност“ https://www.styleglassbg.com/wordpress/?page_id=2214).

Земята постоянно поема слънчева и космическа енергия с положителен знак, като с най-висок потенциал е най-повърхностния и слой – у нас – около 40 до 50 см. Това, че цялото и пространство е с електрически потенциал минус, не означава, че той е еднакъв навсякъде. Колкото по-надълбоко в нея се навлиза (става въпрос само за няколко метра), толкова потенциала е по-електроотрицателен. Това и свойство са използвали и създателите на земните батерии. Същото са използвали и знаещите древни.

Тук е мястото да вмъкна линкове, които да пояснят написаното: „Мегалитите са живиhttp://megavselena.bg/megalitite-sa-zhivi/

Ето и цитат от вече дадените изследвания на Райхенбах (подчертавам го, защото той много добре обяснява защо има отвори на скални светилища в различни посоки и дава точна и ясна представа за какво, по кое време на денонощието са ползвани те, както и към какво са насочени – Слънце или части от звездното небе) :

Силата на од се увеличава по изгрев слънце и намалява с настъпването на вечерта.
Определени части от небето на запад излъчват живителна „хладина“ непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад, а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг – топло. В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината – на юг и югоизток.

*-*-*

А това е връзката, която пояснява как и защо мегалитите се активират и излъчват с определена минутна честота (като едновременно имат и няколко други ритъма) „Магнитни портали свързват Земята със Слънцето“ http://www.obekti.bg/kosmos/magnitni-portali-svrzvat-zemyata-ss-slnceto

И още малко информация, за която няма линкове и изследвания , а са част от мои изследвания и възприятия относно взаимодействието на човешките мисли и усилващите ги възможности на различни материали. (Искам да кажа, че изследванията на Райхенбах просто се припокриха с мои такива и затова го цитирам, а не защото копирам и пействам. Същото се отнася и до изследванията на Виктор Шаубергер за водата, които ще ползвам в друг материал по-нататък в подкрепа на твърденията ми.)

Златото е основен усилващ и излъчващ елемент за човешката емоционална и мисловна енергия , ползван от древността за тази цел.  За да не става огромен този материал – ето моя статия за това: „Устройства за усилване на мозъчното излъчване“ https://www.styleglassbg.com/wordpress/?page_id=2445

Има и още едно съчетание, което усилва тези възможности. Това са месторожденията на тежките метали и така наречените радионуклеиди. Те присъстват на определени места в земята. Ето една карта, която показва разпространението им в България. Мисля, че изобщо няма да ви учуди разпределението им със съвпадението, че те се припокриват напълно с районите на Белоградчик и Източните Родопи, и очевадно са използвани от знаещите ни древни предци.

 

Сега, след като се знае всичко, което е свързано и действа при светилищата и човека, преминавам към обяснението на действието на различните типове „светилища“, предназначението и начина на използване на всяко от тях.

 

Много се чудих как да ги систематизирам, но тъй като много от тях използват няколко свойства, а не желая да им давам имена, а само да разкажа как работят и как се ползват – ще давам снимки и ще обяснявам.

Първо – съвсем механичните, които са просто вид годишни часовници, но тъй като се считат за светилища – слагам ги и тях.

Астрономически обсерватории

И в никакъв случай не служат за това 🙂 

Служат да показват точното време на смяна на сезоните, на слънчеви, лунни и звездни цикли (или както ги нарича един добър познат – Мерници)

Пещерите утроби и пещери от тип Лепеница – Белоградчишки регион

Тяхното действие съм го описал тук: https://www.styleglassbg.com/wordpress/?page_id=2590 – „Как и защо работят скалните светилища“

Това, което съм изпуснал да напиша е защо винаги се гони положение на Слънце, Луна или звезди в ниска фаза над хоризонта. Това положение гарантира, че мощните енергийни приливи ще бъдат намалени и филтрирани от преминаването през огромна част от земната атмосфера (заради малкия ъгъл на навлизане) и до мястото ще достигнат само високочестотните енергийни вибрации.

Искам непременно да кажа, че заради прецесията светлината не влиза до края или предвиденото място точно в очаквания ден. Но задължително има ден в годината, когато това се случва. Тогава светилището е с най-мощна енергия, независимо, че не отговаря на календара!

*-*-*

За да продължа, трябва да обясня какво прави камък, съдържащ кварц, магнетит и злато, когато е поставен на енергийно място и е заровен над 50 см в земята (вече споменах, че обикновено земните енергийни линии и полета са до тази дълбочина, като естествено има и изключения). Това е основен принцип, използван от знаещите древни. Камъка се оформя така, че да има две плоски по-големи страни и две по-малки от тях. Разполага се перпендикулярно с широката си част спрямо земната енергийна линия. При срещата си с него, енергията се насочва към най-високата му точка (това е основен принцип при тази енергия ако сте прочели началото). По този начин нейния естествен път към върха на хълма е прекъснат и тя е пренасочена в камъка, като той поема огромна част от нея, а другата разпръсква във връхните си части.

Единични големи, завършващи с остър връх камъни

Обелиските служат за същото, но само когато са монолитни и поставени на правилното място 🙂 …Иначе са просто украшения 🙂

Това са природните GSMи 🙂 Камъни за комуникация.

Разполагат се винаги по земна енергийна линия преди върха на хълм! Задължително! (ако са поставени на самия връх вече не могат да изпълняват тази функция) При допир на човек с тях или мисловно свързване с познат такъв камък, те усилват многократно мозъчните му вълни и ги излъчват. Както през полевите структури, така и през Земята. (който го интересува, може да потърси информация за Нейтън Стъбълфийлд и създадения от него метод за телефония без кабели през земята)

Предаваната информация чрез тези камъни е образна и емоционална, а не чрез думи. До нея има достъп всеки, но най-силно се приема от човек, допрян или мисловно свързал се по същото време с друг такъв камък, независимо от отдалечеността му.

От този тип има още една основна разновидност – с отвор.

Този тип се разполага в пределна близост до върха, но не на самия него, като останалите изисквания, за да работи, остават същите. При този тип имаме добавена енергия от Слънцето. Пробивът е направен винаги през тясната страна, перпендикулярно на широката, така че да съвпада със земната енергийна линия. Слънцето винаги трябва да е от обратната страна, на която тя вече е спряна, ако се търси максимална сила на излъчване. При преминаването си през отвора, слънчевата енергия влиза в резонанс със земната и увеличава многократно мощността на излъчване от този камък. (част от това съм обяснил в предишния ми материал за светилищата : https://www.styleglassbg.com/wordpress/?page_id=2590

*-*-*

В никакъв случай не трябва да се бърка този тип камъни с така наречените менхири, девташлари или както са наречени на различните места: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/Pliska/Pliska2.html

По този район (описване, снимане и картиране) работихме със съпругата ми и Любомир Цонев

Тези камъни имат съвсем друго предназначение. Те се разполагат по входящо-изходящите пътища на големите едновремешни градове – тържища. – Вид карти на пътя до следващото такова място по този път са те. Описват хълмовете (Естествени и изкуствено създадени, за да може да се следва пътя, като от всеки такъв хълм се вижда следващия. Все още могат да се проследят на места, където не са разрушени, а археолозите наричат тези указателни хълмове – места, създадени за погребване на войни, загинали в далечни места (та затова нямало никой погребан в тях 🙂 ) ), броя им и размера им.

*-*-*

Друг подобен тип концентриращи земната енергия каменни структури са тези:

Построението винаги е на място, където се събират обикновено три земни енергийни линии. Камъните отново трябва да са оформени с широка и тясна страна и разположението им да спира земните енергийни линии. В Природата обикновено не се засичат повече от три такива линии, затова и повечето такива структури са с по три камъка за основа. Те спират енергията, а тя се насочва нагоре по тях. Тя среща горния плосък камък и се натрупва в него, като площта му на излъчване е огромна, енергията – също и затова се използват точки на среща на три или повече земни енергийни линии (за да има необходимата мощност). Когато върху тази структура застане човек – цялата енергия преминава в него като най-висока точка. Това дава възможност за мощни въздействия върху материалната действителност. При неподготвени хора мощната енергия, концентрирана от структурата, води до психически проблеми!

*-*-*

Кромлехи

При кромлех от този вид има защитено от земните и други енергии място, което освен това е и с увеличена кръгова стена от енергия. Защитено място. Винаги в стената от камъни има един със заоблена форма. Той позволява преминаване на създадената промяна от можещите да излезе от локалността и да я излъчи. Ползват се от група можещи едновременно за постигане на някаква промяна.

Специално този кромлех е с по-особени свойства. Камъните са от лава, като естествено също съдържат нужните елементи. Оформянето на вътрешната плоска страна с вътрешен радиус на няколко от тях обаче води до съвсем други ефекти. Съществува всичко от досега обясненото. Има и насочващи земната енергия външни коридори (Ползват се, когато земната енергийна линия е широка и трябва да се намали до размера на кромлеха. Започват далече от него широко, като с доближаването до него се стесняват все повече. Ъгъла на намаление не трябва да надвишава съотношението на размера между всяка двойка последователни камъни  1,618 ! ) Това оформяне на вътрешността на камъните прави същото като огледалата на Козирев. Ползването на този кромлех е от няколко можещи, като всичко е насочено към един, който е в ниската, подземна част.

*-*-*

Сега следват тези, на които лично аз съм им най-голям фен. Те са за работа със Земята.

Чрез земен насип по-висок от метър и с постепенно увеличаващи се склонове и остър ръб е постигнато изхвърляне на земните енергии отвсякъде другаде, освен по дължината на важна за Земята енергийна линия. Там по нейната дължина е оставен вход и изход. Постигнато е увеличаване на енергията чрез легнали камъни, които черпят енергия от центъра на кръга и слънчевата енергия и я вкарват в земната енергийна линия. Прекрасни построения!!! 🙂

*-*-*

Сега достигам до тези, които са за личностно ползване и развитие.

Долмени

За съжаление са останали малко такива, които са във вида, в който са предвидени да действат. За да работят по предназначението си те трябва да са покрити от земен насип. Когато са изровени като на снимката им се променя енергетиката. Получават и излъчват слънчева енергия, която е излишна в случая.

Камъните създават енергийна защита от всякакви земни и други енергии. Обикновено около тях има и кръг от кварцови камъни, които предварително спират земните енергии, а археолозите май го наричат дромос по неизвестна за мен причина 🙂 Когато човек влезе в такава структура, мозъкът престава да получава външни дразнения и свързването с нормалната истинска същност се улеснява многократно. Какво ще прави и променя човека ЗА СЕБЕ СИ в долмена си е абсолютно негово решение.

*-*-*

Същото е предназначението на така наречените тракийски куполни гробници. Те се изграждат според размерите на тялото на даден човек и имат пълен резонанс с него. Докато тялото е живо, това съоръжение се ползва както долмените. След смъртта му – там е последното му място. Това са доста съвременни съоръжения, при които нуждите на един са поставени над общите. Те също задължително е нужно да са под земен насип.

*-*-*

А ето и едно учебно място:

То естествено може да се ползва и пълноценно като всички останали.

Оставям обяснението на действието на всеки отделен кръг на вас 🙂

В момента не е особено действащо, защото дърветата променят енергетиката, а както видяхте – никъде около другите структури няма дървета. …Не е случайно 🙂

Филип Апостолов