Всеки, по един или друг начин очакваше да види какво ще се случи около 21.12.2012 година. Нищо необичайно и видимо не донесе тази дата и дните около нея.
Но така ли е наистина? Нищо ли не се случи?
Отговора на тези въпроси, пречупен през физическите измервания, които са достъпни за всеки човек в реално време е един. – Случи се и продължава да се случва! И не започна от 21.12.2012, а започна от края на миналия месец и продължава и до днес!
Понеже не обичам да съм голословен – ето ви и доказателствата:
Ще започна от по-далече. Винаги съм казвал, че очевидните промени в обкръжаващия ни физически свят започнаха около деветдесетте години на миналия век (около 1990)
Във времето се натрупваха все повече данни от официалните астрономически източници – ЕСА и НАСА, които постепенно рисуваха промените, които се случват със Слънчевата система и в частност Слънцето и Земята. Ще препечатам само части от статията си „Промените в Слънчевата система“ от страницата ми в блога Промените в Слънчевата система и Земята.
Слънце
От 1999 година – резки повишения на хелий и тежките частици, излъчвани от Слънцето.
Съобщение на НАСА от 2008 година – ” Повърхностните потоци на Слънцето бележат драстично забавяне.”
2008 година – НАСА – магнитното поле на Слънцето се е свило с 25% през последното десетилетие.
2009 година – НАСА – ” Това е най-тихото Слънце, което сме наблюдавали от близо век насам.”
Земя
Май 1998 година – НАСА – Създава се трети пръстен. Това са така наречените пояси на Ван Ален, които до този момент са били два. Новия пояс съдържа предимно йонизирани азотни, неонови и кислородни атоми.
1990 – 2000 година – в средните атмосферни слоеве на Земята, над досега съществуващия озонов слой, се създава нов такъв. Процентното увеличение на озона е 5060%.
В горните атмосферни слоеве се образува слой от хидроксилни молекули – OH.
2001 година – силни изригвания на атомен неон, аргон и ксенон, засечени в сиянието на Земята.
Атмосферата на Земята става все по-плътна.
2009 година – НАСА – през последните 35 години около полюсите се наблюдават все повече ярки нощни облаци с много по-силен блясък от преди.
От 1940 година се наблюдава значително затопляне на океаните, включително и на дълбочина под 300 метра.
Увеличава се сеизмичната активност на Земята.
Преди 1998 година е протичал процес на намаляване обиколката при екватора на Земята и увеличаване към полюсите. От тази година процесът се обръща – увеличаване при екватора и свиване при полюсите.
Март 2004 година – за първи път в историята на наблюденията е регистриран ураган в южното полукълбо.
За всички останали планети също има данни за необичайни и бързи промени, но който се интересува, може да прочете самата статия.
А сега ще ви покажа в какво наистина се състои сериозната промяна, която започна от миналия месец.
Активността на Слънцето:
Всички знаем, че максимума на 24 Слънчев цикъл трябваше да бъде 2012 – 2013 година. Какво се случва в действителност с максимума, можете да видите в предишния ми пост.
А ето какво става със слънчевата активност сега в детайли:
Това е последното М изригване на Слънцето. То беше на 28 – 29.11 2012 според часовата зона. От тогава изригване със сила М НЯМА! Това не е нормално не само при максимума на цикъла, а дори и по средата му.
От 19.12.2012 активността му спадна съвсем – графиката показва прекрасно почти правата, ниска линия на активността му.
Това продължава и до днес.
Да видим какво се случва със земното магнитно поле! :
Последната геомагнитна буря – над Kp5 беше на 14.11.2012.
Последния път, когато земната магнитосфера беше възбудена е на 17.12.2012.
А от 22.12.2012 магнитосферата показва почти постоянно нулеви стойности.
Това, както виждате продължава и до днес! От началото на този период няколко коронарни (коронални) дупки преминаха през геоефективни позиции. Нормалното беше геомагнитното поле да се възбуди и да има повишена активност, но това не се случи.
В същото време земните магнитни линии продължават да показват странно състояние и разположение:
Сами виждате, как отворените магнитни линии (с черен цвят) са извити така, все едно им действа сила, обратна на слънчевия вятър. (Други особености съм дал в един от предишните си постове този месец.)
В същото време космическите лъчи според данните на неутронните монитори, вместо да увеличат количеството си, достигащо Земята (както е било винаги досега) се задържат на приблизително едно и също ниво. :
Повече за тях също можете да намерите в предишен пост от този месец.
Сигурен съм, че има още данни, които показват, че Слънчевата система в момента действително се намира в някакво особено поле от космоса, но това са данните, до които имам достъп аз. Това поле, както видяхте от данните, които ви показах, предизвиква сериозни промени в системата още от преди 1990 година, но от края на миналия месец промените са толкова забележими, че спокойно може да се каже:
Да! Слънчевата система наистина навлиза в нов цикъл от своето съществуване!
И това, както виждате не са приказки на шарлатани, измамници или религиозни фанатици, а е действителна промяна, която се отчита от инструментите на нашите земни спътници, обсерватории и учени!
И ще е смешно, ако някой все още си мисли, че Слънцето, Земята и останалите планети могат да се променят така интензивно, а ние хората да си оставаме същите.
Както се променят целите планети, така се променяме и ние.
Надявам се – към добро! 🙂
Филип Апостолов
публикувал съм статията и в сайта си „Земята и нейните обитатели“ на страницата „Промените 2012 (Човек и 2012)„
