25.02.21

Нищо особено, но пък интересно 🙂
Откъсване на голяма нишка от слънцето.

„Нишка“ – слънчево вещество с по-ниска температура от околното пространство, разположено над основното ниво. Тази е в процес на откъсване от слънчевия диск и изхвърляне в пространството. (долу дясно)

И още едно интересно нещо днес. Всъщност, забелязващо се от няколко дни. Светещата топка 🙂 е Венера или Меркурий. Необичайното е, че е с много силна светлина!

В момента тази планета е от другата страна на слънцето спрямо нас или както е прието да се казва – тя е в ретроградна орбита (движение) 🙂

Хубав и спокоен ден! 🙂

Снимка на звездите от 31.10.15

Днес отново имаше облачност. Затова поставям вчерашна снимка, на която Марс вече е подминал точката, определяща трапеца, а Венера още не я е достигнала.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимката не е от най-ясните, но имах проблеми с апарата.

Активна област с М изригвания и промени в Слънчевата система : )

Активната област 1875,23.10.13.1

която се вижда централно на Слънцето на тази снимка, е център на доста изригвания. Общо 20 досега (от 21, когато започна активността и), като 17 са със сила, означавана с С и три – М. Тази област е с магнитна конфигурация от сложен тип и висок клас – бета-гама-делта. Това и дава възможност за изригвания и от най-високия мощностен клас. Намира се в геоефективна позиция. Т.е. изригванията от нея са насочени в посока към Земята. Засега те са краткотрайни, така че не би трябвало да имат силно влияние върху земното геомагнитно поле.

Последното М изригване е от днес. То е също краткотрайно, като предишните 2 с подобна мощност ( М ). Максимум в 0,15 ч. българско време и сила М4,2

***************************************************

От около един месец се каня да напиша нещо, което наблюдавам.

От доста години, силата на светенето на планетите от Слънчевата система се увеличаваше. Почти всички от тях достигнаха звездна величина по-висока от тази на Сириус. От около два месеца те започнаха да възвръщат силата си на светене ( т.е. на отразяване 🙂 ) Стават все по-слаби. В момента по-силни от Сириус и видими сега (Сатурн не се вижда в момента) останаха само Юпитер и Венера.

Предполагам, че Земята също е намалила силата си на отразяване, както и останалите планети от системата по проста причина 🙂 . Така наречените Noctilucent Clouds или казано по друг начин високи, светещи облаци ( карта на същите има тук: http://www.spaceweather.com/DAISY_PICS/current_daisy.png?PHPSESSID=ph0k6mdpk2kh4qhe0e16nc65d6 какво представляват – може да се види тук: http://spaceweather.com/nlcs/gallery2011_page2.htm) изчезнаха почти напълно. Това съвпадна с времето, когато и останалите планети започнаха да намаляват осветеността си.

Това за мен означава, че Слънчевата система се нормализира при новите условия 🙂

Приятен и хубав ден! 🙂

Космическите лъчи се върнаха на нормални стойности

Доста дълъг период космическите лъчи достигаха Земята в много малки количества. Този факт така и не беше официално коментиран от научните среди. Каквато и да беше причината, тя вече е отпаднала. Галактическите космически лъчи отново са със стойностите отпреди намалението.

29.03.13Spectral

 

От вчера геомагнитното поле е възбудено. До Земята достига слънчев вятър с висока скорост и интензитет. Това предизвиква леки геомагнитни бури.

На Слънцето има образувано малко (за неговите размери ) торнадо. Това не е нещо необичайно, но не се и случва толкова често.

capture_03302013_062159capture_03302013_062032

Ако някой се чуди какво се вижда на коронографите ( на страницата „Слънце и Слънчева система“) освен слънчевите лъчи, то това са Марс и Венера.

planets_strip

Лек ден! 🙂

„Трапец“ в съзвездие Лъв

Облачността вчера и днес не ми позволи да снимам. Ще съм благодарен, ако някой е снимал и ми изпрати снимки.( philip.apostolov@gmail.com )

Днешна снимка на разположението на Венера и звездите от Лъв


Дано времето на 22 да е хубаво – с чисто сутрешно небе, за да успея да снимам и този трапец. Ще съм благодарен на всеки, който го снима и публикува тук ( в страницата за нишите на този блог ) или ми изпрати снимка на това разположение, за да го пусна в блога. Ще се радвам и на всякакви мнения по темата за трапеца от съзвездие Лъв и Родопските трапецовидни скални ниши. Можете да намерите това съзвездие и Венера сутрин, преди 06 часа сегашно време, на изток – към изгрева на Слънцето. Венера е най-ярката точка в тази посока сутрин.

А ето и още една снимка от тази сутрин – просто защото е красива: Сириус, Орион, Юпитер, ПлеядиОт ляво на дясно: звездата Сириус, съзвездието Орион, планетата Юпитер, съзвездието Плеяди

 

Приближаващо интересно звездно / планетно разположение

трапецовидни скални нишиОригинала на трапецовидните ниши по скалите в Родопите според мен се намира на небосклона. Ето и цялата ми работа по тази хипотеза: http://skalnite_nishi.styleglassbg.com/

На 22.10.12 планетата Венера ще застане в такова положение, в което отново на небето ще се появи трапеца, пресъздаден на скалите на Земята от древните жители на Родопите.

Това са снимки от днес преди зазоряване. (точките, които се виждат са звезди от съзвездието Лъв , а най-ярката точка е Венера)

Венера се премества бързо, така че на 22.10.12 ще бъде на това място:

…И ще създаде тази фигура:

Ето същото, показано върху днешна снимка:

Трапец с ВенераА ето и една снимка от януари месец тази година, когато Марс застана на позиция, оформяща трапеца, спрямо звездите от съзвездие Лъв.


Тази планетно – звездна конфигурация явно е била силно ценена от древните по нашите земи. Какво дава – всеки може да изпробва сам 😉  : )

Данни за научно доказаните промени в Слънчевата система

Промените в Слънчевата система

 

Данните, които са в тази публикация съм извел от книгата на Дейвид Уилкок – „Енергийното поле на Вселената“. Препоръчвам я на всички, които наистина се интересуват от ставащото около нас! Авторът е събрал неимоверно количество научни данни от целия свят и от всички направления на науката, като след това е успял да ги свърже в стройна поредица от заключения.

Статията съм качил и в страницата от блога

Промените в Слънчевата система и Земята

Слънце 

От 1999 година – резки повишения на хелий и тежките частици, излъчвани от Слънцето.

Съобщение на НАСА от 2008 година – “ Повърхностните потоци на Слънцето бележат драстично забавяне.“

2008 година – НАСА – магнитното поле на Слънцето се е свило с 25% през последното десетилетие.

2009 година – НАСА – “ Това е най-тихото Слънце, което сме наблюдавали от близо век насам.“

Меркурий

2008 година – “ Меркурий притежава няколко сигнатури, подсказващи за значителен интензитет на магнитосферата“ – при предишни наблюдения между 1970 и 1980 година такова нещо не е регистрирано.

2009 – Сигнатурите са още по-отчетливи – интензитетът – по-висок.

Венера 

От 1978 до 1983 година, количеството сяра в атмосферата на Венера бележи драстичен спад.

От 1975 до 2001 година общата яркост на Венера се увеличава с 2 500%.

През 1997 година опашката от йонизирана плазма зад Венера е с 60 000% по-дълга спрямо края на седемдесетте години на миналия век.

Януари 2007 година – ново значително повишаване на яркостта.

Юли 2009 година – появява се ярко петно на повърхността.

Земя 

Май 1998 година – НАСА – Създава се трети пръстен. Това са така наречените пояси на Ван Ален, които до този момент са били два. Новия пояс съдържа предимно йонизирани азотни, неонови и кислородни атоми.

1990 – 2000 година – в средните атмосферни слоеве на Земята, над досега съществуващия озонов слой, се създава нов такъв. Процентното увеличение на озона е 5060%.

В горните атмосферни слоеве се образува слой от хидроксилни молекули – OH.

2001 година – силни изригвания на атомен неон, аргон и ксенон, засечени в сиянието на Земята.

Атмосферата на Земята става все по-плътна.

2009 година – НАСА – през последните 35 години около полюсите се наблюдават все повече ярки нощни облаци с много по-силен блясък от преди.

От 1940 година се наблюдава значително затопляне на океаните, включително и на дълбочина под 300 метра.

Увеличава се сеизмичната активност на Земята.

Преди 1998 година е протичал процес на намаляване обиколката при екватора на Земята и увеличаване към полюсите. От тази година процесът се обръща – увеличаване при екватора и свиване при полюсите.

Март 2004 година – за първи път в историята на наблюденията е регистриран ураган в южното полукълбо.

НАСА – „Антарктида се е загряла с 2 до 3 градуса по Целзий за последните 50 години“

“ От 1950 година насам от планетата ни са изчезнали около 600 000 растителни и животински вида, а в настоящия момент над 40 000 се считат за застрашени.“

 

Марс

Между 1970 и 1995 година – образуват се облаци; рязко се понижава прахта в атмосферата; изобилно количество озон.

1997 година – 200% увеличение на плътността на атмосферата.

1999 година – ураган. Такъв не е наблюдаван през предишните 20 години. 300 % по-голям от всички урагани на Марс, наблюдавани до този момент.

2001 година – прашна буря, обхващаща почти цялата планета.

Юпитер и луните му

1979 година – гореща плазма в магнитното поле на планетата. През 1974 година такава не е регистрирана.

Между 1979 и 1995 година количеството на тежките елементи в атмосферата намалява с 10%.

Между 1973 и 1995 година, радиацията, излъчвана от Юпитер се увеличава с около 25%.

2006 година – мощна бюря, съизмерима с тази от началото на наблюденията на планетата и наречена „голямото червено петно“ – още от времето преди да се установи какво в същност представлява то.

2008 година – две нови бури.

Открита плазмена тръба, въртяща се в посока обратна на въртенето на Юпитер с размери по-големи от плазмените тръби, открити при Йо и Европа.

Луната Йо

1995 година – за шестнадесет месеца се образува ярък воал с ширина 300 км.

Между 1973 и 1996 година, йоносферата на Йо се увеличава с 1000%.

Между 1979 и 1998 година – увеличение на температурата на повърхността с 200%.

Пътя на Йо – орбитата му около Юпитер е обгърната от тръбовидна плазмена следа.

Между 1979 и 1995 година йонизираните частици в тръбата се увеличават с 50%, а общата  и плътност – с 200%.

Между 1999 и 2000 година, част от нея с формата на панделка се отделя.

Луната Европа

2003 година – открита нова плътна плазмена тръба и по орбитата на тази луна.

2003 година – увеличаване сиянието спрямо 1998 година.

Луната Ганимед

1979 – 1995 година – увеличаване яркостта на сиянието му с 200%.

Открито магнитно поле – не се очаква луна като Ганимед да има такова според съвременните разбирания.

Сатурн

Между 1981 и 1993 година плазмения облак на Сатурн става по-плътен с 1000%.

1995 година – Регистрират се ярки сияния при полюсите на планетата.

2008 година – НАСА – ново ярко сияние при северния полюс на Сатурн, покриващо огромна област.

Между 1980 и 1996 година облаците при екватора забавят скоростта си с 58%.

2004 година – масирани изригвания на рентгенови лъчи от екваториалната област.

Между 1980 и февруари 2004 година се появяват и след това изчезват тъмни области в пръстените на Сатурн, които учените наричат спици.

2006 година – гигантска буря с огромни по мощност светкавици.

Луната Титан

От 1980 до 2004 година атмосферата и се увеличава с 10 до 15%. По други предишни данни за размера на атмосферата и – с 200%.

В южното полукълбо на тази луна – бързо движещи се ярки облаци.

2008 година – за първи път се наблюдава мощна буря около екватора на Титан.

Уран 

1986 година – мнението на учените за Уран е – „безличен“.

От 1996 година започва появата на ярки облаци.

През 1999 година – НАСА – Вече има мощни бури.

2003 – за първи път в амосферата на Уран се наблюдава въглероден моноксид.

2007 година – „драматични промени в пръстените на Уран“ – увеличение на яркостта; нов пръстен; облак прахови частици, обхващащ системата от пръстени на планетата.

Нептун 

Юни 1994 година – „Голямото тъмно петно“ – образувание в южното полукълбо изчезва.

Март – април 1995 година – НАСА – почти огледален образ на изчезналото петно се появява в северното полукълбо.

1996 до 2002 година – непрекъснато увеличение на яркостта на Нептун. Синята светлина – 3,2% по-ярка. Синята – 5,6%. Инфрачервената – 40%. Отделни региони достигат по-висока яркост до 100%.

Плутон 

1989 – 2002 година – въпреки, че се отдалечава по орбитата си от Слънцето, атмосферното му налягане се е увеличило с 300%.

2000 – 2002 година – Силата на червената светлина се увеличава между 20 и 30%.

Промени в размерите и плътността на азотния лед.

Локалното Междузвездно пространство

1993 година – сонда на НАСА за първи път регистрира йонизиран хелий и изключително мощна ултравиолетова радиация.

2000 година – ЕСА и НАСА – съобщение за устойчиво повишение на плътността и температурата на хелия във външната част на магнитното поле на Слънцето, без да може да се уточни дали това се дължи на локалната междузвездна среда или друго.

2003 година – сонда Одисей отчита 400 до 500 пъти увеличение на космическия прах в междузвездната ни среда, спрямо отчитаното до тогава.

Август 2003 година – резултати от съвместния проект на ЕСА и НАСА – „прах“, започнал през 1990 година чрез сондата Одисей. – В периода 2000 – 2003 година в Слънчевата система е нахлул с 300% повече космически прах, отколкото през цялото десетилетие на деветдесетте години.

2009 година – НАСА – продължаващо увеличение на космическия прах в близост до Слънчевата система.

НАСА – „Слънчевата система преминава през междузвезден облак, който според физиката не би трябвало да съществува… Изхождайки от данните, събрани от Вояджър, можем да говорим за наличие на силно магнитно поле в близост до границата на Слънчевата система. Това поле е с много по-силен интензитет от всичко,допусканото до този момент – между 4 и 5 микрогауса.“

2009 година – Ричард Мелуолд – учен от НАСА – „През 2009 година интензитетът на галактическите космически лъчи извън Слънчевата система се е увеличил с 19% над всичко, което сме наблюдавали през последните 50 години.

Човек 

Доктор Джон Хоукс – генетични доказателства, че днес човешката еволюция се движи около 100 пъти по-бързо отколкото еволюцията за предходните 5000 години. Настъпва трансформация в цели 7% от генетичния ни материал. Ускорението продължава и днес.

Транзит ( преминаването ) на Венера между Земята и Слънцето

Прекрасно видео на сайта на NASA за транзита на Венера. Повече от това просто не може да бъде видяно и показано.   : )

Транзит на Венера

Земя - Венера - Слънце

 

http://www.nasa.gov/multimedia/videogallery/index.html?media_id=145648241