Промените в Слънчевата система
Данните, които са в тази публикация съм извел от книгата на Дейвид Уилкок – „Енергийното поле на Вселената“. Препоръчвам я на всички, които наистина се интересуват от ставащото около нас! Авторът е събрал неимоверно количество научни данни от целия свят и от всички направления на науката, като след това е успял да ги свърже в стройна поредица от заключения.
Статията съм качил и в страницата от блога
„Промените в Слънчевата система и Земята„
Слънце
От 1999 година – резки повишения на хелий и тежките частици, излъчвани от Слънцето.
Съобщение на НАСА от 2008 година – “ Повърхностните потоци на Слънцето бележат драстично забавяне.“
2008 година – НАСА – магнитното поле на Слънцето се е свило с 25% през последното десетилетие.
2009 година – НАСА – “ Това е най-тихото Слънце, което сме наблюдавали от близо век насам.“
Меркурий
2008 година – “ Меркурий притежава няколко сигнатури, подсказващи за значителен интензитет на магнитосферата“ – при предишни наблюдения между 1970 и 1980 година такова нещо не е регистрирано.
2009 – Сигнатурите са още по-отчетливи – интензитетът – по-висок.
Венера
От 1978 до 1983 година, количеството сяра в атмосферата на Венера бележи драстичен спад.
От 1975 до 2001 година общата яркост на Венера се увеличава с 2 500%.
През 1997 година опашката от йонизирана плазма зад Венера е с 60 000% по-дълга спрямо края на седемдесетте години на миналия век.
Януари 2007 година – ново значително повишаване на яркостта.
Юли 2009 година – появява се ярко петно на повърхността.
Земя
Май 1998 година – НАСА – Създава се трети пръстен. Това са така наречените пояси на Ван Ален, които до този момент са били два. Новия пояс съдържа предимно йонизирани азотни, неонови и кислородни атоми.
1990 – 2000 година – в средните атмосферни слоеве на Земята, над досега съществуващия озонов слой, се създава нов такъв. Процентното увеличение на озона е 5060%.
В горните атмосферни слоеве се образува слой от хидроксилни молекули – OH.
2001 година – силни изригвания на атомен неон, аргон и ксенон, засечени в сиянието на Земята.
Атмосферата на Земята става все по-плътна.
2009 година – НАСА – през последните 35 години около полюсите се наблюдават все повече ярки нощни облаци с много по-силен блясък от преди.
От 1940 година се наблюдава значително затопляне на океаните, включително и на дълбочина под 300 метра.
Увеличава се сеизмичната активност на Земята.
Преди 1998 година е протичал процес на намаляване обиколката при екватора на Земята и увеличаване към полюсите. От тази година процесът се обръща – увеличаване при екватора и свиване при полюсите.
Март 2004 година – за първи път в историята на наблюденията е регистриран ураган в южното полукълбо.
НАСА – „Антарктида се е загряла с 2 до 3 градуса по Целзий за последните 50 години“
“ От 1950 година насам от планетата ни са изчезнали около 600 000 растителни и животински вида, а в настоящия момент над 40 000 се считат за застрашени.“
Марс
Между 1970 и 1995 година – образуват се облаци; рязко се понижава прахта в атмосферата; изобилно количество озон.
1997 година – 200% увеличение на плътността на атмосферата.
1999 година – ураган. Такъв не е наблюдаван през предишните 20 години. 300 % по-голям от всички урагани на Марс, наблюдавани до този момент.
2001 година – прашна буря, обхващаща почти цялата планета.
Юпитер и луните му
1979 година – гореща плазма в магнитното поле на планетата. През 1974 година такава не е регистрирана.
Между 1979 и 1995 година количеството на тежките елементи в атмосферата намалява с 10%.
Между 1973 и 1995 година, радиацията, излъчвана от Юпитер се увеличава с около 25%.
2006 година – мощна бюря, съизмерима с тази от началото на наблюденията на планетата и наречена „голямото червено петно“ – още от времето преди да се установи какво в същност представлява то.
2008 година – две нови бури.
Открита плазмена тръба, въртяща се в посока обратна на въртенето на Юпитер с размери по-големи от плазмените тръби, открити при Йо и Европа.
Луната Йо
1995 година – за шестнадесет месеца се образува ярък воал с ширина 300 км.
Между 1973 и 1996 година, йоносферата на Йо се увеличава с 1000%.
Между 1979 и 1998 година – увеличение на температурата на повърхността с 200%.
Пътя на Йо – орбитата му около Юпитер е обгърната от тръбовидна плазмена следа.
Между 1979 и 1995 година йонизираните частици в тръбата се увеличават с 50%, а общата и плътност – с 200%.
Между 1999 и 2000 година, част от нея с формата на панделка се отделя.
Луната Европа
2003 година – открита нова плътна плазмена тръба и по орбитата на тази луна.
2003 година – увеличаване сиянието спрямо 1998 година.
Луната Ганимед
1979 – 1995 година – увеличаване яркостта на сиянието му с 200%.
Открито магнитно поле – не се очаква луна като Ганимед да има такова според съвременните разбирания.
Сатурн
Между 1981 и 1993 година плазмения облак на Сатурн става по-плътен с 1000%.
1995 година – Регистрират се ярки сияния при полюсите на планетата.
2008 година – НАСА – ново ярко сияние при северния полюс на Сатурн, покриващо огромна област.
Между 1980 и 1996 година облаците при екватора забавят скоростта си с 58%.
2004 година – масирани изригвания на рентгенови лъчи от екваториалната област.
Между 1980 и февруари 2004 година се появяват и след това изчезват тъмни области в пръстените на Сатурн, които учените наричат спици.
2006 година – гигантска буря с огромни по мощност светкавици.
Луната Титан
От 1980 до 2004 година атмосферата и се увеличава с 10 до 15%. По други предишни данни за размера на атмосферата и – с 200%.
В южното полукълбо на тази луна – бързо движещи се ярки облаци.
2008 година – за първи път се наблюдава мощна буря около екватора на Титан.
Уран
1986 година – мнението на учените за Уран е – „безличен“.
От 1996 година започва появата на ярки облаци.
През 1999 година – НАСА – Вече има мощни бури.
2003 – за първи път в амосферата на Уран се наблюдава въглероден моноксид.
2007 година – „драматични промени в пръстените на Уран“ – увеличение на яркостта; нов пръстен; облак прахови частици, обхващащ системата от пръстени на планетата.
Нептун
Юни 1994 година – „Голямото тъмно петно“ – образувание в южното полукълбо изчезва.
Март – април 1995 година – НАСА – почти огледален образ на изчезналото петно се появява в северното полукълбо.
1996 до 2002 година – непрекъснато увеличение на яркостта на Нептун. Синята светлина – 3,2% по-ярка. Синята – 5,6%. Инфрачервената – 40%. Отделни региони достигат по-висока яркост до 100%.
Плутон
1989 – 2002 година – въпреки, че се отдалечава по орбитата си от Слънцето, атмосферното му налягане се е увеличило с 300%.
2000 – 2002 година – Силата на червената светлина се увеличава между 20 и 30%.
Промени в размерите и плътността на азотния лед.
Локалното Междузвездно пространство
1993 година – сонда на НАСА за първи път регистрира йонизиран хелий и изключително мощна ултравиолетова радиация.
2000 година – ЕСА и НАСА – съобщение за устойчиво повишение на плътността и температурата на хелия във външната част на магнитното поле на Слънцето, без да може да се уточни дали това се дължи на локалната междузвездна среда или друго.
2003 година – сонда Одисей отчита 400 до 500 пъти увеличение на космическия прах в междузвездната ни среда, спрямо отчитаното до тогава.
Август 2003 година – резултати от съвместния проект на ЕСА и НАСА – „прах“, започнал през 1990 година чрез сондата Одисей. – В периода 2000 – 2003 година в Слънчевата система е нахлул с 300% повече космически прах, отколкото през цялото десетилетие на деветдесетте години.
2009 година – НАСА – продължаващо увеличение на космическия прах в близост до Слънчевата система.
НАСА – „Слънчевата система преминава през междузвезден облак, който според физиката не би трябвало да съществува… Изхождайки от данните, събрани от Вояджър, можем да говорим за наличие на силно магнитно поле в близост до границата на Слънчевата система. Това поле е с много по-силен интензитет от всичко,допусканото до този момент – между 4 и 5 микрогауса.“
2009 година – Ричард Мелуолд – учен от НАСА – „През 2009 година интензитетът на галактическите космически лъчи извън Слънчевата система се е увеличил с 19% над всичко, което сме наблюдавали през последните 50 години.
Човек
Доктор Джон Хоукс – генетични доказателства, че днес човешката еволюция се движи около 100 пъти по-бързо отколкото еволюцията за предходните 5000 години. Настъпва трансформация в цели 7% от генетичния ни материал. Ускорението продължава и днес.